Почина проф. Богдан Богданов

На 75 г. почина президентът и основател на Нов български университет проф. Богдан Богданов - класически филолог и дългогодишен професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет, съобщиха от НБУ.

Проф. Богданов е публикувал на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на „Диалози“ на Платон, преводите на „Характери“ на Теофраст, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, „Животът на Александър Македонски“ на Псевдо-Калистен, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Диатриби“ на Епиктет. Автор е на книгите „От Омир до Еврипид“, „Омировият епос“, „Литературата на елинизма“, „Мит и литература“, „Романът – античен и съвременен“, „История на старогръцката култура“, „Орфей и древната митология на Балканите“, „Старогръцката литература“, „Промяната в живота и текста“, „Европа – разбирана и правена“, „Отделно и заедно“, „Университетът – особен свят на свобода“, „Минало и съвременност“, „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, „Текст, говорене и разбиране“, както и на издадената в Испания книга „Modelos de realidad”, издадената в Германия „Reading and Its Functioning“ и издадената във Франция „Penser et construire L’Europe“. Последната книга, която професор Богдан Богданов остави, е „Думи, значения, понятия и неща“.

Носител е на ордена Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Gre'ce, за дейността си като посланик на България в Гърция и наградата „Христо Г. Данов” за хуманитаристика. Основател е на форумите за литература, образование и гражданско общество в www.bogdanbogdanov.net и водещ на най-значимите семинари в Нов български университет.

Поклон пред един голям учител.

Душата е безсмъртна!

Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ми напомняше неотстъпно, че разказът е колкото литературен, толкова и извънлитературен предмет и че всекидневното говорене не търпи прекалените различавания, а предпочита да сравнява и оприличава и да трупа синонимни названия, без да уточнява техните значения.

Богдан Богданов