Президентските избори: водевил или трагикомедия

Нямам желание да осмивам когото и да било, нито каквото и да било. По-мъдрото би било да осмивам самия себе си, стига да намеря за това малко талант. Но наблюдавайки досегашните действия по номинираните на президентските избори кандидатури и първите стъпки на предизборната кампания, веднага ми дойде в съзнанието думата „водевил“. Според речниците, това е „лека и кратка комедия с музикален съпровод и пеене в отделните части“.

Това пише в блога си Антони Тодоров.

От друга страна си казах, че може би ситуацията съвсем не е такава, дори напротив, някои я изживяват като трагедия (драматично представление, което има лош край, но пък се отличава със сериозност и величие). Дори и така да е, комичните моменти не са за пренебрегване, поради което ми хрумна, че може би тези избори ще бъдат една трагикомедия, но с един несъмнено положителен край: „пълна и окончателна победа“ на здравите сили над здравия разум (както гласеше един стар виц от времето на социализма).

В ЦИК са регистрирани 21 кандидати – с един по-малко от „рекорда“ през 1992 г., но също толкова, колкото бяха на предишните избори през 2011 г. Сред кандидатите имаме четирима вече участвали в президентската надпревара: Ивайло Калфин от АБВ (за малко да спечели през 2011 г. като кандидат на БСП); Красимир Каракачанов от коалицията ПФ-„Атака“ (кандидат през 2011 г., когато получава 33236 гласа); Александър Томов от БСД-Евролевица (кандидат през 1996 г. и получил 135517 гласа); Жорж Ганчев този път от ХСС (кандидат през 1992, 1996 и 2001 г., като на първите два избора излиза трети), дори и слабоизвестният Митко Димитров (кандидат и през 1996, когато получава 7793 гласа на 1 тур). Отписаният като кандидат Светльо Витков, лидер на „Глас народен“ и музикант от „Хиподил“ също е бил кандидат през 2011 г. Има и изявени в политиката дори и партийни лидери като Красимир Каракачанов (ВМРО), Татяна Дончева (Движение 21), Велизар Енчев („Българска пролет“). Както и обявената от ГЕРБ кандидатура на председателката на парламента Цецка Цачева.

Мнозина отбелязаха и кандидатирането на висши военни: Румен Радев като кандидат за президент, а като кандидати за вицепрезидент – Съби Събев и Пламен Манушев. Сред кандидатите има предприемачи и бизнесмени като Веселин Марешки, Румен Гълъбинов, Николай Банев, Пламен Пасков, които вероятно са решили да се откажат от бизнеса си, ако бъдат избрани – вероятно или бизнесът им не е успешен, или очакват да го направят успешен, когато бъдат избрани. Има и кандидати, които са били в политиката, но изглежда са натрупали голямо неудовлетворение и искат да получат някакъв реванш, често по отношение на предишните им партии: Господин Тонев (бивш депутат от ОДС), Кемил Рамадан (близък до напусналия ДПС Осман Октай). Тук можем да поставим и независими кандидати като Пламен Орешарски (бивш премиер през 2013-2014 г.) и Александър Каракачанов (бивш столичен кмет в далечната 1990 г.).

Наред с тях, обаче, има и неочаквани и дори екзотичнти кандидатури, които будят недоумение и често подигравки: Бисер Миланов (Петното), Димитър Маринов (Митьо Пищова), Йорданка Колева (подвизаваща се като „нетрадиционна лечителка“), Камен Попов (рокерът, който насини окото на Волен Сидеров) . Тук е и почти неизвестната Диана Димитрова, филоложка, която е членувала в партията „Новото време“ на Емил Кошлуков. Но също така и кандидатите за „вице“ не изостават от екзотиката: Радо Шишарката, по-малко известен като Радослав Петров, се кандидатира сериозно (а не както Кулеков и Бойчев през 1996 г., когато си правеха шега) или Момчил Добрев, адвокат, който е „подгласник“ на Кемил Рамадан и се представя в публичните си изяви като „посланик д.в. лорд проф. д-р“ (звучи малко като „уважаемо ваше величество“ от известното писмо на Гошо Т.).

Както броят на кандидатите (кой каза, че е трудно да се издигне президентска кандидатура?), така и изключително разнородната им политическа траектория (когато я има), говори, че в днешното българско общество президентската институция изглежда толкова лесно достъпна, че е „на една ръка разстояние“, стига да я поискаш. Дали това е израз на подценяване на президента като политическа фигура, реакция на особеното отношение към нея, демонстрирано от премиера Бойко Борисов, остава да се установи. Но във всеки случай има известно усещане, че президентската работа не е чак толкова престижна, след като всеки може да си въобрази, че може да я изпълнява. А може би това е наистина така?

На тези избори вотът отново ще бъде предимно партиен, макар някои партии да решиха, че е по-добре да представят кандидатите си чрез инициативни комитети, както например БСП с ген. Румен Радев. Но онези кандидати, които повечето наблюдатели смятат за по-съществени за кампанията, за партийни. Това се отнася особено за обявената в последната минута кандидатура на ГЕРБ. Поради това и очакванията за изхода от изборите са очаквания за това, доколко партиите и техните кандидати ще успеят да мобилизират своите избиратели.

	Алфа рисърч   Септември 2016	Екзакта рисърч   Септември 2016	Маркет линкс   Август 2016	Медиана   Октомври 2016*
ГЕРБ	23,5%	25,4%	23,7%	25,4%
БСП	15,7%	15,3%	13,1%	18,0%
ДПС	5,1%	4,5%	5,4%	5,0%
ПФ	4,6%	4,5%	5,2%	9,9%
РБ	5,5%	6,0%	3,2%	4,2%
АБВ	2,9 %	3,0%	3,5%	6,1%
Атака	2,3 %	2,6%	2,4 %	-
Движение 21	3,9 %	-	-	4,8%
Други	3,3 %	3,2%	2,7%	18,2%**
Не съм решил	-	7,7%	23,2%	-
Няма да гласувам	33,2%	27,8%	17,6%	13,4%

* Допитването е за президентските кандидати.

** Включително онези, които ще изберат „Нито един от посочените“.

Няколко въпроса възникват при разглеждането на тези резултати (никога няма гаранция, че те ще се реализират на практика – това е допитване до мнението на хората, а те са свободни да отговорят, както искат). ГЕРБ запазва първото си място и преднината си от почти 10 пункта пред следващата партия – БСП. Патриотичният фронт (ПФ) в съюз с „Атака“ на президентските избори има всички шансове да излезе на трето място, дори пред ДПС (които нямат кандидат или поне не официален). „Движение 21“ на Татяна Дончева е на път да достигне и дори изпревари АБВ сред левицата извън БСП. А Реформаторският блок (РБ) може да достигне до резултата на ДПС, но няма да изпревари националистическата коалиция. Очертават се размествания сред партиите и тяхната електорална тежест, което предвещава драматични дебати вътре в тях след изборите – загубилите ще се окажат повече от очакваното.

Ще има балотаж

Тези резултати вещаят и балотаж – едва ли Цецка Цачева ще спечели от първия тур, за което са необходими две условия: да получи повече от 50% от действителните гласове и участието да бъде повече от 50% от избирателите по списък. На последните избори (2011-2015) избирателите по списък са 6,8-6,9 млн. (всъщност нереално число, но официално), което означава че поне 3,6 млн. трябва да гласуват на първия тур, от които евентуалният избран кандидат трябва да е получил 1,8 млн. гласа най-малко. Последното изглежда фантастично недостижимо за кандидата на ГЕРБ (за сведение – Росен Плевнелиев получи на първия тур през 2011 г. 1,35 млн. гласа. Изненада може да има при отчитането на вота „не избирам никого от посочените“ – това ще вдигне избирателната активност, може би и над 50%, но също така и прага на онези 50%+1, необходими за спечелването на изборите от първия тур.

Балотажът между Цецка Цачева и Румен Радев засега изглежда най-вероятен. Ако и на тези избори гласуват 3,5-3,6 млн. избиратели (колкото обичайно гласуват на последните няколко национални избора, а приемам, че нововъведеното задължително гласуване няма да промени това число), вероятно първите двама кандидати няма да успеят да получат заедно повече от 1,5 млн. гласа. Партийният кандидат на ГЕРБ едва ли ще надхвърли 1 млн. гласа, защото някои изследвания показват, че Цецка Цачева не мобилизира цялата партийна подкрепа за ГЕРБ.[1] Кандидатът на БСП засега изглежда мобилизира партийния вот за БСП – около 15%, което в бюлетини вероятно при посоченото по-горе вероятно число на гласуващите ще е около 0,55 млн. Във всеки случай разликата между тези кандидати се очертава да е около 10 пункта и не по-малко от 350-400 хиляди гласа. Ако, разбира се, останат само на равнището на партийната си подкрепа, което засега изглежда най-вероятно.

За балотажа между тях е възможно всеки да разшири първоначалната си подкрепа. Цецка Цачева може да получи нови избиратели от страна на РБ (които да гласуват анти-БСП), от страна на други „малки“ десни кандидати, както и от страна на ДОСТ или ДПС (ако има договореност). Румен Радев може да получи гласове от АБВ, Движение 21, както и от избиратели на Велизар Енчев, Жорж Ганчев и дори Александър Каракачанов или ДПС. Но ако работим с резултатите от изборите през 2014 г. (което не е съвсем коректно), за втория тур Цачева може да достигне около 1,3-1,4 млн. гласа, докато Румен Радев може да достигне 0,8-0,9 млн. гласа. Това ще означава победа на ГЕРБ и изборите изглеждат предопределени.

Може ли нещо да се промени в тази ситуация на очакван балотаж? Възможно е, ако например има договорка за подкрепа на първия тур, която още не знаем. Най-неочакваните участници са ДПС и ДОСТ – две партии, които нямат собствени кандидати. Беше обсъждано, че Пламен Орешарски като кандидат ще бъде подкрепен най-вече от ДПС, което обаче не е сигурно, защото едва ли избирателите на движението ще припознаят лесно такъв кандидат. Но не е и изключено той да играе ролята на мобилизатор на гласове на първия тур, за да може за втория тур тази подкрепа за бъде „изтъргувана“. Ако обаче има скрита договореност между ГЕРБ и ДПС или между БСП и ДПС, тогава „играта“ се променя. В първия случай Цецка Цачева може да бъде действително избрана на първия тур с може би 1,3-1,4 млн. гласа (ако общото участие е по-ниско, например около 2,8-2,9 млн., което не е съвсем изключено заради слабия интерес към тези президентски избори, пък и толкова са гласувалите на първия тур на президентските избори през 2001 и 2006 г.). Но в този случай трудно ще се постигне над 50% участие според официалните избирателни списъци (почти 7 млн.). Ако има обаче неизвестна договореност между БСП ДПС за първия тур, тогава ситуацията ще се доближи до тази от 2011 г. (тогава на първия тур кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев получи 1,35 млн. гласа, а кандидатът на БСП Ивайло Калфин – 0,97 млн. и разликата беше около 400 хиляди). Тогава, обаче, нямаше други кандидати вляво, които да се конкурират с БСП, което не е случаят сега. Сега мнозина кандидати се обръщат към потенциални избиратели на социалистите, които вероятно като цяло са силно дезориентирани – това е наред с Ивайло Калфин и Татяна Дончева, но също така Александър Томов (бил някога едно от лицата на БСП), Велизар Енчев (с неговия проект за антикапиталистическа партия), дори Жорж Ганчев с неговия „подгласник“ Кольо Парамов (бивш депутат от БСП), а защо не и Александър Каракачанов. Освен това изглежда малко вероятно ДПС да се е споразумяло с БСП.

А какво, ако се случи иначе?

Макар най-очакван и вероятен да изглежда балотаж между кандидатите на ГЕРБ и на БСП, би било интересно да разсъждаваме, какви са потенциите на други евентуални балотажи. След Румен Радев, повечето сондажи нареждат Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов, Трайчо Трайков, Татяна Дончева. Останалите кандидати имат минимален шанс да бъдат по-напред в класацията на първия тур, но дори да идат на по-предно място, това би било новина.

Ако балотажът е между Цецка Цачева и Ивайло Калфин, мнозина ще помислят за повторение, ако не и реванш, за 2011 г. При положение, че Цачева вероятно няма да успее да мобилизира електоралната периферия на ГЕРБ, а Калфин има потенциала да привлече подкрепа отвъд левицата, ГЕРБ могат да изпаднат в трудна ситуация. Още повече, че такъв балотаж може да мобилизира „всички срещу ГЕРБ“ (нещо, което Румен Радев ще направи много трудно). А и ако ДПС реши да влезе активно на втория тур „за промяна“, ГЕРБ могат и да загубят.

При балотаж между Цецка Цачева и Красимир Каракачанов рискът за ГЕРБ също не е малък. За разлика от партиите в лявото пространство от една страна и партиите от РБ от друга, националистите успяха да се обединят въпреки противоречията си. Общото им електорално тяло (ВМРО, НФСБ и „Атака“) на предишните президентски избори през 2011 г. е било над 350 хиляди избиратели, а на парламентарните избори през 2013 и 2014 е над 380 хиляди. При днешната криза с бежанците и страховете, които са експлоатирани от тези партии, възможността на кандидата им да постигне на първия тур 500 хиляди гласа не е за подценяване. Ако стигне до балотаж, обаче, въпросът е, дали ще успее да привлече „всички срещу ГЕРБ“. Малко вероятно е да получи голяма подкрепа от избиратели на РБ, същото и от страна на избиратели на БСП. Но знае ли човек – ако постигне максимална мобилизация на националистическия вот и привлече на втория тур „отсам-оттам“ още половин милион гласа. Но също така е възможно при този балотаж избирателите на ДПС да се мобилизират в подкрепа на ненационалистическата кандидатура, което ще даде по-големи шансове за кандидата на ГЕРБ.

Ако срещу Цецка Цачева на втория тур отиде Трайчо Трайков, вероятността ГЕРБ да спечели също може да бъде под въпрос. Едва ли кандидатът на РБ ще може да разчита на леви избиратели, освен ако не успее с нещо да ги мотивира (те най-вероятно ще се въздържат). Но и той като Красимир Каракачанов може да привлече недоволни от ГЕРБ, най-вече от центъра, например бивши избиратели на НДСВ или дори разочаровани по-нови избиратели на ГЕРБ. Все пак обаче електоралната тежест на партиите на блока на изборите 2011-2014 е от порядъка на 260-290 хиляди гласа, което едва ли е лесно да бъде разширено твърде много. Освен ако не договори подкрепа от ДПС или ДОСТ (което не е много вероятно). Срещу кандидата на РБ изглежда ГЕРБ ще имат малко по-добри шансове.

Макар и много невероятен, балотаж между Цецка Цачева и Татяна Дончева би бил особено интересен. Първо, защото ще имаме две жени кандидатки. И второ, защото Татяна Дончева, също като Ивайло Калфин, има потенциал да привлече избиратели извън границите на политическата левица. Още повече, че нейният „подгласник“ е Минчо Спасов, бивш депутат от НДСВ. Лидерката на „Движение 21“ може да получи подкрепа и отляво (БСП, АБВ, БСД-Евролевица), и отдясно (НДСВ, част от РБ), така и от ДПС. Тя няма електорална история и е много трудно да се преценят шансовете й на тези избори.

Разбира се всички тези спекулации са на основата на ситуации, които първо трябва да се случат – съответните кандидати да стигнат до балотаж. Което обаче изглежда малко вероятно, макар и да е принципно възможно. Най-вероятният балотаж засега остава този между Цецка Цачева и Румен Радев. Ако на него отидат да гласуват само избирателите на двамата, крайният резултат отсега е ясен. Но ако обратно, на втория тур има мобилизация на повече избиратели, отколкото на първия, резултатът не е предрешен. Но ако тази привидна предопределеност на изборите и техния най-вероятен край (евентуално нова победа, макар и не с твърде много, на ГЕРБ) завладее избирателите, последствията могат да бъдат неочаквани. Например, уверени в своята предизвестена партийна победа, избирателите на ГЕРБ могат да се демобилизират. Също така убедеността, че изборите са предрешени, могат да демобилизират всички колебаещи се избиратели (не толкова колебаещи се, за кого за гласуват, а дали изобщо да гласуват). Това ще е в услуга най-вече на ГЕРБ и в по-малка степен на БСП. Но също така може са се случат събития, които да изведат на преден план възможна алтернатива на ГЕРБ (някой от кандидатите да бъде припознат като такъв), и тогава да има мобилизация на „всички срещу ГЕРБ“. Сигурно е, че върху крайни резултат ще натежи вотът на избирателите на ДПС и на ДОСТ – засега е трудно да се предвиди, какво именно ще ги мобилизира.

Едно е сигурно – след тези избори в повечето партии ще има остри конфликти и търсене на сметка, защото ще има много разочаровани и загубили. Ще има и пренареждане на симпатиите и антипатиите между партиите, вероятно и преосмисляне на управляващата коалиция. Водевилът, като какъвто започна кампанията по номинирането на кандидатите за президент (лека комедия с песни и танци), може би ще се превърне в трагикомедия – трагични развръзки, но накрая с нещо, което ще се представи за хепиенд – ГЕРБ за пореден път ще спечели и ще затвърди своята „пълна и окончателна победа“. Президентските избори 2016 г. се очертават по-интересни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

[1] Едно проучване на Сова-Харис от юли 2016 г. показва, че сред хипотетичните тогава кандидати Бойко Борисов би събрал 35% от гласовете, Томислав Дончев – 20%, докато Цецка Цачева едва 14%. Друго проучване след обявяването на кандидати на агенция „Маркет Линкс“ (смятана за близка до ГЕРБ) показва, че Цецка Цачева би получила 19,8% на първия тур, което е по-ниско от партийната подкрепа за ГЕРБ в едни евентуални парламентарни избори (26,7%).