Валери Симеонов гневно към летеца Иван Апостолов

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов и летецът ветеран Иван Апостолов влязоха в задочен спор относно личността на президента Румен Радев. Сагата започна, когато Валери Симеонов заяви: „Не ми прехвалвайте един шофьор на самолет. Той си е един шофьор на самолет. Колкото и да е отговорно, не е по-отговорно от много други професии. Знаете ли първото, което научават, когато влязат пилотите - къде е копчето за катапулта. Ето това Радев го знае, за да може в случай на опасност да се изстреля и да се спаси."

Определението му „ шофьор на самолет" разгневи гилдията. Стигна се дотам, че военният пилот полковник Иван Апостолов , отговори на Симеонов с отворено писмо в социалните мрежи:, което започва със следните думи: „ Г-н Симеонов, не мога да Ви нарека „Уважаеми”, понеже не изпитвам никакво уважение към Вас", което публикуваме по-долу.

Днес Симеонов отново репликира. Ето и пълният му отговор:

„Уважаеми другарю Апостолов,

В събота, 28.01.2017 г., видях по една от слагаческите телевизии Ваше интервю и намерих откритото Ви писмо до медиите от 22.01.2016 г.

По принцип нямам време за губене, за да следя спорните писания, с които ни заливат сайтовете.

Както и да е – намерих го, прочетох го!

Бях изненадан, че човек на години и вероятно с богат житейски опит, демонстрира такова повърхностно отношение!

Ако не сте разбрали, Р. Радев стана президент не защото беше военен летец, а защото избирателят реши да накаже Б. Борисов, който обеща, ако ГЕРБ загуби, ще подаде оставка. Т.е., изборът на Р. Радев за президент не се дължи на неговата никому неизвестна професионална биография, а на политическа конюктура.

И ако не сте политически пристрастен (към БСП разбира се), явно сте подвластен на тежка форма на професионален егоизъм.

В началото твърдите, че с израза „шофьор на самолет“ съм обидил пилотите в целия свят!? По-надолу обаче заявявате, че не омаловажавате професията на шофьора и не се отнасяте с пренебрежение към никоя професия?!

В такъв случай влизате в противоречие сам със себе си.

Хем шофьор не е обидна професия, хем сте обиден, заедно с „пилотите в целия свят, във всички времена“, от израза шофьор на самолет!

Това, нещо не го разбирам! Може би е някаква форма на раздвояване на личността.

А сега по същество! Заявявам убедено, че професията военен пилот с нищо не е по-значима, например, от професията пилот от гражданска авиация!

Защо ли? Защото Вашите полети траят минути, а тези на гражданските пилоти - часове и дни. Да не говорим, че Вие отговаряте само за собствения си живот и поверена техника (от нас, данъкоплатците), а гражданските пилоти отговарят за стотици човешки животи!!!

С такава тежка форма на професионална мегаломания съм се сблъсквал още в първите години на професионалната си биография – в „Трансстрой“ Бургас. После я изживявах 3 години като ел. механик на траулер в „Океански риболов“ и 6 години като енергетик прокатна линия в III-та металургична база - „Промет“ Дебелт.

Можете ли да убедите друг, освен част от Вашите колеги, че Вашата професия е по-значима от професията на хирурга, подводничаря, енергетика, съдията, полицая, изправен срещу тълпа озверели цигани с брадви? Или от недолюбваната професия шофьор? Шофьор на училищен автобус с 30 дечица в него?

Та, като споменах „Океански риболов“, бих се радвал да натоваря Вас и мислещите като Вас на траулер, щурмуващ 20 метрови вълни в океана, когато и атеистите се молят на Господа. Не можеш да се задържиш прав при вълнение от 6 бала, а трябва да лазиш вързан с въже по палубата, за да си вършиш работата!

Ако тогава Ви вземех с мен, щяхте да изпитате сериозни физиолигически неблагополучия, така живописно обрисувани във Вашето писмо.

Кога ще разберете, че всички обществено необходими професии са нужни и достойни за уважение? Дори и професията на циганите-гробари, които ще ни заринат в последния ни път и без тях обществото не може!!!

Не е нужно да ми четете лекции за ролята на българската авиация в Първата световна и в Студената война. Не забравяйте, че пишете на син на български офицер от ракетни войски, израсъл сменяйки 11 гарнизона. Живеехме в палатки, лечебници и военни поделения, и когато вдигаха баща ми през нощта по тревога, не знаехме кога и дали ще се върне.

Но от мен няма да чуете, че ракетните войски са най-великите.

И накрая, странно защо достойни летци като Вас, като Президента Радев или други Ваши колеги пилоти, нито веднъж не дойдохте на годишните чествания на Великия българин пилота Димитър Списаревски, който жертвайки живота си в таран, обръща в бягство цяла американска ескадрила, и когато ТВ СКАТ, НФСБ и ВМРО почитаме ежегодно с венци и цветя в с. Пасарел на 20 декември.

Нещо не сме Ви виждали там, орли на честта!

Приемам, че не ме уважавате, че ще ме осъдите и т.н.

Това е Ваше право. Действайте!

С уважение към Вас и Вашите колеги

инж. Валери Симеонов

Носител на „Орден на честта“ на Република Армения.

Финансирал с лични средства (без да е военен летец):

паметник на В. Левски във Военна академия ;

паметник на В. Левски в гр. Белица;

плоча на В. Левски пред църквата „Св. Петка“ в София;

паметник на ген. Колев в Добрич;

паметник на жертвите на протурския тероризъм на гара Буново;

войнишки мемориал в Свиленград;

паметници на Н. Хайтов в Борисова градина, Гулянци, Тутракан, с. Яврово - Асеновградско;

паметник на българина Филип Чакърък в Одрин;

паметник на Иван Атанасов – баща на Джон Атанасов в с. Бояджик;

църквата „Св. Георги Победоносец“ в Бургас и др.”

Ето и текстът на отвореното писмо на пилота Иван Апостолов към Валери Симеонов, което бе разпространено на 22 януари 2017 г.: Вие обидихте пилотите в цял свят за всички времена!

"Известна ли Ви е ролята на българската авиация в опазване на въздушните граници на България по време на Студената война? Известно ли Ви е колко пилоти са загинали при изпълнение на служебния си дълг?

„Обидните думи на лидера на НФСБ Валери Симеонов към президентаРумен Радев предизвикват вълна от възмущение в социалните мрежи.

По този повод публикуваме обръщението на пилота Иван Апостолов от страницата му в социалната мрежа "Фейсбук":

Обръщение към Валери Симеонов!

От полковник о.з. Иван Апостолов- военен пилот и инструктор Първи клас.

„Господин Симеонов,

Не мога да пиша уважаеми, защото не изпитвам никакво уважение към Вас. Пиша Ви в учтивата форма, защото това го изисква протокола, а не от уважение. По телевизията пред целия български народ Вие нарекохте Румен Радев шофьор на самолет. С това Вие обидихте пилотите в целия свят във всички времена.

Но нека говорим за българските пилоти. Известна ли Ви е ролята им в Балканската война? Известна ли Ви е отбраната на София? Известна ли Ви е ролята на българската авиация в опазване на въздушните граници на България по време на Студената война? Известно ли Ви е колко пилоти са загинали при изпълнение на служебния си дълг?

Не Ви е известно, елементарни ми човече. Защото не сте гледали как родители изпращат своите синове. Как съпруги изпращат любимия. Как деца остават сираци. Как мъже си отиват от този Свят в разцвета са своята младост и сили.

Не знаете какво е напрежението на съпругите, когато мъжете им са на полети. Не знаете колко сълзи са пролели майките на пилотите. На всички пилоти. Това е едно общество, където всички се познават.

За катапулта. Знаете ли колко пилоти не са го използвали поради желанието да спасят самолета и са загинали? Знаете ли колко пилоти са го използвали и са загинали?

То не е просто, както Вие се изразявате, дърпаш ръчките и готово. Разбира се, че повечето са се спасили, но използването му е било в краен случай. Вашите познания са твърде ограничени за да разберете, че голяма част от полетите са на границата на човешките физически и психически възможности.

Това са хора, които с чест и достойнство са изпълнявали ,,Заклех се”. Това са хора останали длъжни на своите родители, съпруги, деца и близки, но не са останали длъжни на своя народ и Родина.

Препоръчвам Ви да прочетете книгата ,,На границата на възможното”. И не само нея. ,,Преживяното в небето” от полковник Пръвчев и много други, написани от пилоти. Накратко ще опиша себе си, а това е огледало за всеки пилот. Няколко хиляди полета, десетки аварийни случаи, стотици бойни дежурства, излитания по контролни и реални цели и пр.

Г-н Симеонов, ако сте били при мен само в един от тези полети, щяхте да се наакате.

Аз не омаловажавам професията на шофьора. Не се отнасям с пренебрежение към никоя професия. Но ми кажете има ли по-престижна професия от тази на военния пилот?

Аз няма да коментирам Вашето държание в залата. Но Ви заявявам, че на мястото на Президента аз бих Ви казал същото. Дори много Ви е дал.

С пълно разочарование от Вас и подобните Ви,От мен, Иван Апостолов, и подобните ми.”