15 март 1917 г. Абдикира Николай II

На 15 март 1917 г. руският цар Николай ІІ абдикира от престола заедно със сина си в полза на брат си.

Николай ІІ е роден на 18 май 1868 г. в Царскойе село, близо до Санкт Петербург. Син е на Александър ІІІ. Николай ІІ получава военно образование и наследява баща си на царския престол през 1894 г. Въпреки автократорската си нагласа, Николай ІІ е нерешителен владетел и е силно повлиян от съпругата си Александра. Интересът му към Азия довежда до строежа на Транссибирската железница, а също така и до катастрофалната Руско-японска война (1904-05 г.). След Руската революция от 1905 г. с нежелание се съгласява на представителна Дума, но ограничава властта й и прави само символични усилия да прилага предписанията й. Министър-председателят Пьотр Столитин прави опити за реформи, но Николай, все по-повлиян от Александра и Григори Распутин, му се противопоставя.

След като Русия среща спънки по време на Първата световна война, Николай ІІ премахва популярния велик дук Николай от командването и се провъзгласява за командващ по съвет на Александра и Распутин. Отсъствието му от Москва и лошото управление на държавата от Александра причиняват увеличаващо се недоволство, което довежда до кулминация в Руската революция от 1917 г.

През март 1917 г. Николай ІІ абдикира и е задържан заедно със семейството си от сили на временното правителство на Георги Лвов. Плановете за заточване на царското семейство в Англия са осуетени от местните болшевики. Вместо това владетелското семейство е изпратено в Екатеринбург, където е екзекутирано през юли 1918 г. С това се слага край на династията Романови.