Last news in Fakti

27 Април, 2017 07:31 3 254 4

27 април 1881 г.: Руски генерал става премиер на България

  • русия-
  • генерал-
  • българия-
  • ген. казимир ернрот

Ген. Казимир Ернрот потушава без милост въстания в Полша, преди да дойде на Балканите

27 април 1881 г.: Руски генерал става премиер на България - 1

На 27 април 1881 г. Александър І Батенберг сваля правителството на либералите на Петко Каравелов и разпуска Народното събрание. Назначава за министър-председател ген. Казимир Ернрот. Генералът изпълнява едновременно функциите на военен и на вътрешен министър. Правителството е съставено от привърженици на монарха. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни комисии.

Тази стъпка очаквана. От възкачването си на престола през 1879 г. княз Александър Батенберг е в обтегнати отношения с Либералната партия, която държи на парламентарната система, заложена в Търновската конституция, за сметка на монархическата власт. След две поредни изборни победи на либералите и разпускането на Първото обикновено народно събрание обаче той е принуден да им предостави властта през март 1880 година. Неколкократните му постъпки за суспендиране на конституцията не срещат подкрепа от Русия, която има господстващо влияние над Княжеството. Руското становище се променя едва след убийството на цар Александър II от народоволци през март 1881. Новият руски цар, Александър III, повежда реакционна политика у дома и фаворизира аналогичен обрат на политиката в България.

Финландец по произход Казимир Ернрот е роден през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия през 1856 г. Служи в Курския пехотен полк. Взема участие във войните в Северен Кавказ (1856-1860). Участва в потушаването на Варшавското въстание (1861-1863). През периода 1863-1867 г. е командир на Витебския пехотен полк. Генерал-майор от 1869 г. През Руско-турската война (1877-1878) Казимир Ернрот е командир на XI-та пехотна дивизия и е повишен в звание генерал-лейтенант (1877), припомня istoria.bg.

След избирането на Александър І Батенберг (1879-1886) за княз на Княжество България ген. Ернрот става негов личен съветник и така се включва в българската вътрешна и външна политика. През периода 1880-1881 г. е военен министър в правителството на Драган Цанков. Подкрепя княз Александър Батенберг в амбициите му да отмени Търновската конституция и да установи едноличен режим. Именно с помощта на руския генерал – министър на войната в Княжеството – князът изготвя план за държавен преврат.

На 11 май са обявени публично исканията за извънредни княжески пълномощия за период от 7 години. Издава се и княжески указ за организиране на военни съдилища против действията на опозицията. Под военния диктат на министър-председателя се свиква Велико народно събрание, в което мнозинство придобиват привържениците на княза. То заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. и само за два часа одобрява исканите от княза пълномощия и отменя Търновската конституция. В страната се въвежда Режима на пълномощията за срок от 7 години.

На 1 юли 1881 г. ген. Казимир Ернрот подава оставка и разпуска правителството. До средата на 1882 г. князът сам ръководи Министерския съвет. Създава и нов орган – Държавен съвет, който изпълнява функцията на законодателен орган. Отмяната на Търновската конституция се одобрява от Русия и нейните проводници и служители в Княжеството. Но населението и опозиционните сили се обявяват против преврата и отмяната на Търновската конституция.

Още през 1881 г. ген. Казимир Ернрот напуска България и се връща в Русия. Там той заема също високи държавни постове, като от 1882 до 1888 г. е заместник на държавния секретар, а от 1888 до 1891 г. е държавен секретар по въпросите на Финландия. Пенсионира се и се оттегля в Хелзинки, Финландия, където умира през 1913 г.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Пеньо

    10 2 Отговор
    Още едно от многото доказателства за любовта на Руската империя към България!
    Истината е, че на никоя империя никога не и е пукало за България!

    Коментиран от #2

  • 2 cornholio

    8 1 Отговор

    До коментар #1 от "Пеньо":

    Естествено, че не им пука. Всичко винаги е било имперски интереси. Обаче ходи обяснявай на промитите мозъци...
  • 3 mf2

    6 3 Отговор
    Таквиз неодемократи кат Пеню най-са ми смешни!
    Князът, който е германски аристократ иска да отмени Търновската конституция и да установи режим на пълномощията... Прави го с помощта на руски генерал... Ама не - не князът е виновен, той е германец! Виновна е Русия, без значение, че германецът щеше да намери други начини. Виновен е руснакът, който на всичкото отгоре е финландец...
  • 4 Sergiy

    3 0 Отговор
    Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил[2]) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. НАЙ-ВАЖНОТО Е: "Австро-Унгария подкрепя сръбските искания, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. Германия и московия предпочитат на този етап да не се месят пряко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия."
Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини София, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове