Изповедта на един легендарен банков обирджия

Престъпление и изкупление. Той е Стефан Чолаков. Пътят му е интересен, а животът му е пълен с обрати. От това да обереш банка, до това да промениш мисленето си и да отдадеш енергията си на по-смислени неща.

„Две години и половина бях в следствения арест. В България нещата не са регулирани както трябва. Следствените бяхме в съседство с хора с най-тежките присъди в България. Тоест различни режими са вкарани на едно и също място, което също допринася за объркване на реда в сградата”, коментира в „Събуди се” Чолаков.

„Може би обществото не знае, че постоянно има затворници, които бягат и се издирват от властите. Последният случай не е изолиран и не за първи път от Софийския затвор бягат престъпници”, коментира още той.

"Има хора които са бягали по два пъти от Софийския централен затвор. Той е най-охраняваният затвор в страната", добавя той.

В разгара на кризата през 97-ма година на миналия век Чолаков обира банка за над 180 милиона лева и бяга в Гърция.

„Бях тръгнал за САЩ. Пътят ми минаваше през Гърция. Там взех вестник и прочетох, че са задържани брат ми и баща ми, и мой приятел, който ме возеше. Това ме накара да се обадя вкъщи, да разговарям с полицаите, да им кажа, че тези момчета нямат нищо общо. Тогава баща ми каза, че е по-добре да се върна, защото няма нужда други хора да страдат заради моите грешки“, спомня си Чолаков.

Чолаков признава, че е обрал банката заради егото си. Използвал е вратичките в законите, които той научавал, четейки „Държавен вестник“. „Това, което политиците приемаха като закони, аз използвах, но в по-малки мащаби, за да спечеля и аз нещо. Политиците приемат закони, за да се облагодетелстват“, пояснява той. Разкрива още, че тогава е имал доста сериозен бизнес, печелел е доста. Имал е познанства с влиятелни хора.

По думите му, бизнесът му се е състоял в това да укрива данъци. След това обаче Чолаков помага на банките да подобрят дейността си и това е една от причините да не бъде осъден на лишаване от свобода.

Как се обръща мисленето му в следствието?

В затвора Чолакова започнал да чете религиозна литература. Посещава редица срещи с най-различни проповедници. Там, зад решетките, той разбира, че е истински източноправославен християнин. „Когато човек е задържан на едно място, човек има много време. Ако осъзнае, че то не е загубено, той може да надгради себе си. Във времето, в което бях там, четях книги. Търсех себе си и започнах да чета различна религиозна литература. Ако човек осъзнае, че има достатъчно време, за да намери себе си, може да се промени. Аз по-скоро се намерих. Всеки сам по себе си е добър, само че част от нас не го знаят още”, разказа Стефан Чолаков.

Осъзнава, че печеленото на пари е помощното средство за мисиите, които има човек. А негова основна мисия е да отгледа четирите си деца, както и да помага на нуждаещи се хора. По думите му, той се е занимавал с различни неща. През 2014 година, когато започва войната в Донбас, той решава, че трябва да доставя лекарства в размирните райони на Украйна.

"Имам бизнес в Украйна. В България нямам бизнес. Когато стана войната там, от медиите и Фейсбук разбрах, че хората имат нужда от най-обикновените медикаменти - хапчета за кръвно, препарати за въшки", казва той.

Чолаков е успял сам да финансира това свое начинание. "Замислих се и измислих нов бизнес, който да ми докара пари. С парите на богатите започнах да финансирам покупките на лекарствата. Когато парите не са цел и човек има мисия, нещата се случват много лесно", разказва той.

Комбинаторът разкрива, че се е сетил да използва суетата на богатите, за да изкарва пари за бедните. "Започнах да продавам телефонни номера, които се изписват с името на човека или фирмата. В Украйна и Русия, където има много богати хора, които започнаха да купуват тези телефони. Най-високата цена за такъв телефонен номер бе 10 000 долара. Един от милиардерите плати за името на дъщеря си. Най-интересното бе това, че се говореше, че той участва във финансирането на един от наказателните отряди. С неговите пари купувах хапчета и препарат за въшки", разказва Чолаков.

Сега Чолаков се занимава със солидарност. Той създава хранителни банки в страната, където големите магазини да оставят стоката си с изтичащ срок на годност, а бедните да ги взимат безплатно, вместо да се изхвърлят. Що се отнася до корупцията в затворите, Чолакова каза, че е необходимо заплатите на служителите да се увеличат. Той даде ѝ личен пример.

Преди две години предложил подкуп на румънски митничар, но той отказал, защото му казал, че заплатата му е 2500 евро и тя му стига.

Чолаков разкри още, че за да имаш нормален живот в затвора ти трябват стотина лева на ден. Голяма част от тези пари отиват в надзирателите. той обясни и една от схемите. В затвора е забранена продажбата на кисело мляно, но на задържания му се яде, затова той плаща за млякото 5-10 пъти по-скъпо, отколкото е цената му в магазина.