Колко пенсионери ползват интернет

Проучване за отношението на пенсионерите към технологиите помага за създаване на виртуален асистент в подкрепа на активното стареене

Публикувана: 30 Април, 2018 23:30
2 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 813
Колко пенсионери ползват интернет
ШРИФТ ПЕЧАТ

Почти половината „клиенти“ на Българския червен кръст (БЧК) над 60-годишна възраст имат компютър и влизат в интернет, всеки трети от тях използва електронна поща. Пенсионерите, обгрижвани от „Каритас България“, са значително по-назад в използването на технологиите.

Това са само част от резултатите, до които стигна първият етап от проучването на отношението на възрастните хора към използването на съвременните технологии, както и на техните нужди от помощ в дома. Изследването се проведе едновременно в Австрия от Европейската федерация на възрастните хора, в България от Българския червен кръст и „Каритас България“ и в Словения от Университетския институт за рехабилитация. То обхвана извадка от 498 човека около и най-вече над 60-годишна възраст. Проучването е част от международен проект за разработване на виртуален асистент за активно стареене, който ще представлява интегрирана система от отделни модули и софтуерни приложения, изцяло съобразени с потребностите на неговите ползватели.

Смартфоните сред възрастните хора, за които се грижат БЧК и „Каритас България“, са рядкост - те предпочитат да използват мобилни телефони от старо поколение. Сравнително слабо разпространени сред тях са интернет базираните приложения за комуникация като WhatsApp, Skype, Viber, Messenger.

Затова пък в България всички възрастни хора около двете социални организации имат телевизор, малко повече от половината – радио. Повече от две трети от тях си мерят кръвното налягане или кръвната захар сами.

При анкетираните пенсионери в Словения положението е сходно с това в България. Връстниците им в Австрия обаче са значително по-добре запознати с технологиите. Почти всички запитани там използват компютър, интернет и имейл. Възрастните австрийци с компютър дори са повече от тези с телевизор. Цели 77% от пенсионерите там имат смартфони и общуват чрез интернет базирани приложения. Почти половината ползват таблет, 36% дори имат профили във Фейсбук.

Повече от половината възрастни хора, анкетирани в Австрия, България и Словения, имат самочувствието да са на „ти“ с технологиите. Дванадесет на сто се плашат от тях. Почти две трети обаче са готови да се учат, за да са в крак с времето. Цели 39% от изследваните твърдят, че усвояват новостите с лекота.

Очаквано, по-отворени за съвременните технологии са най-младите сред възрастните хора – тези под 65 г. Значителен е делът на пенсионерите между 66 и 70 г., които ползват компютър – почти 74%. Повече от половината от над 70-годишните също работят с компютър. Почти толкова хора използват интернет и имейл. Почти всеки пети от тях обаче не знае какво е смарт часовник.

За да се гарантира обективност на информацията, в изследването бяха включени почти равен брой жители на големи градове или столици, на малки градове и на села. Преобладаващата част от анкетираните живеят сами (38%) или в домакинство с двама души (49%).

Най-много представители на възрастовата група над 60 години страдат от хипертония – половината мъже и 60% от жените. Значителен е делът на пенсионерите с диабет. Тези хора редовно следят нивото на кръвното си налягане или на кръвната захар и пият лекарства. Ето защо една от функциите на бъдещия виртуален асистент ще бъде да напомня за това.

Над една трета от мъжете и 22% от жените страдат от сърдечни заболявания. По 6% от представителите на двата пола са преживели поне един инсулт. Полезно за тези потребители би било устройство, което се носи на ръката или на дрехата и постоянно следи основни жизнени показатели като кръвно налягане и пулс.

Сред потенциалните ползватели на бъдещия виртуален асистент са също хора с двигателни проблеми. Всяка четвърта жена и 12% от мъжете, участвали в проучването, имат артрит. За тях ще се разработи модул за предупреждение при препятствия в околната среда. Мисли се също за система, която ще сигнализира роднини и съседи, ако човекът падне и не може да стане сам.

Едва по 6% от анкетираните мъже и жени признават, че страдат от депресия. Доказано е обаче, че основният проблем при възрастните хора е самотата, която често води до депресивни състояния. Изследването установява, че 3% от пенсионерите нямат никакви контакти с роднини, 4% изобщо не се срещат или чуват с приятели. Голяма част от възрастните хора редовно общуват с роднини и приятели по телефона или имейла, но личните срещи са по-редки. Тези данни са повод да се работи върху модули в интегрираната система на виртуалния асистент, които стимулират активността и социалните контакти.

Представените резултати са получени след анализ на количествените данни от попълнените анкети, събрани в рамките на проучването. В момента тече вторият – качествен етап на изследването, който включва дълбочинни интервюта с поне 30 потенциални потребители на виртуалния асистент. Задачата на тези индивидуални разговори е да разширят и детайлизират информацията, получена чрез въпросника.

Паралелно с интервютата ще се проведат и срещи с близо 100 представители на социалния кръг на евентуални ползватели на системата. На тях близки на възрастни хора, социални работници, доставчици на социални услуги ще могат да споделят своите представи и изисквания към бъдещия виртуален помощник. Това е изключително важно за работата по проекта, тъй като една от неговите задачи е да облекчи работата на тези хора и институции.

Проучването включва също срещи с експерти в различни сфери – законодателство, социално осигуряване, телекомуникации и др.

За проекта

Виртуалният асистент в подкрепа на активното стареене (SAAM - Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching) се разработва в рамките на европейски проект. Той се финансира с близо 4 млн. евро от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Крайната му цел е да удължи максимално активния и самостоятелен живот на хората над 60 години в собствените им домове, като запази доброто физическо, емоционално и умствено състояние, както и социалните контакти на своите потребители за възможно най-дълго време.

Системата ще съдейства на хората да се чувстват добре в обичайната си среда, като събира данни за здравословното и емоционалното им състояние чрез сензори, интелигентни измервателни уреди, видео и аудио приемници. Тя ще следи жизнените функции и приемането на медикаменти, ще открива и алармира за негативни промени в настроението и поведението на своите потребители. След анализ на здравните показатели и навиците на възрастния човек невидимият помощник ще дава препоръки за здравословна диета, ще предлага социални и културни занимания.

Проектът започна на 1 октомври 2017 г. и ще продължи три години. В международния консорциум, който работи по него, влизат 10 организации от пет европейски държави. Сред тях са водещи висши училища като Единбургския университет (Великобритания) и Залцбургския университет „Париж Лодрон” (Австрия), словенските изследователски организации Университетски институт за рехабилитация и Технологичен институт „Йозеф Стефан”, доказани технологични компании като българската ScaleFocus и немската Interactive Wear AG. Участват също утвърдени неправителствени организации с богат опит в работата с възрастни хора – Българският червен кръст, „Каритас България“ и Европейската федерация на възрастните хора със седалище в Австрия.

Координатор на проекта е Балканският институт по труда и социалната политика в София, който от 2001 г. насам управлява и изпълнява множество социални проекти по различни програми на ЕС и други международни донори.


България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Симеон Дянков
Бившият финансов министър Симеон Дянков коментира пред бТВ референдума във Великобритания
Брюксел ни оставя на самотек след Брекзита. Има си по-големи грижи"

Още бисери