На 13 септември 1996 г. оригинал на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Той оставя ръкописа, увит във вестник, при секретарката на директора на музея Божидар Димитров.
Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” потвърждава, че това е оригиналът - авторски препис на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 г. от проф. Йордан Иванов. След продължил повече от година спор за съдбата на ръкописа през 1997 г. президентът на България Петър Стоянов (1997-2002) и Министерството на културата решават ръкописът да се върне в Зографския манастир.
На 12 януари 1998 г. на церемонията по предаването на историческия ръкопис присъстват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и главният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес „История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други ценни ръкописи, припомня dariknews.bg.
Скандалът, свързан със Зографския препис на „История славянобългарска”, започва през 1991 г. след завръщането на министър-председателя на България Димитър Попов (1990-1991) от посещение в Гърция, в рамките на което посещава българския манастир „Св. Георги Зограф” в Атон.
В отговор на неговата молба към светогорските монаси да позволят оригиналът на „История славянобългарска” да бъде изложен за поклонение в България, бившият шеф на ефория „Зограф” в София Петър Митанов публично заявява, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон в Света гора през 1988 г. В продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване.
Самата операция по кражбата на „История славянобългарска“ е под кодовото име „Маратон“ и се провежда от отдел 14 „Културно-историческо разузнаване“ на Държавна сигурност. Целта на операцията е да се подмени оригинала на ръкописа с фалшификат. Тя е подготвена в продължение на 10 години от 1972 до 1982 г. Самата операция стартира през 1982 г. През декември 1984 г. офицера от разузнаването Христо Маринчев заминава за Зографския манастир в Атон, но достига само до Солун, тъй като гръцките власти му отказват достъп до полуострова. Легендата на офицера е на заместник-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква, а всъщност е заместник-началник на отдел 14, отговарящ за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.
След неуспешния опит през декември 1985 г. за участници в операцията са определени служителите на Първо главно управление, легендирани като първи секретари в българското посолство в Атина – Иван Генев и Венцислав Агайн. На тях им помага служителят от посолството в Атина Динко Пехливанов. Агайн изнася ръкописа под дрехата си и го занася в генералното консулство на България в Солун. От там е препратен в посолството в Атина, откъдето с дипломатическа поща се озовава в България. Ролята на Пехливанов е на т. нар. „чист човек“, който не подозира за действията на другите. Той разбира за кражбата едва след напускането на манастира.
На Никулден 1985 година Иван Генев донася у нас историческия ръкопис.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Време е
07:33 13.09.2019
2 Хисторик
Коментиран от #6, #7
07:37 13.09.2019
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 среднощен
07:50 13.09.2019
5 Мандарин
07:52 13.09.2019
6 среднощен
До коментар #2 от "Хисторик":
Зографският манастир в Атон не е гръцки а български - все още..? Бог не е в силата, а в правдата! Жалко че има толкова много хора, които не го разбират..!07:56 13.09.2019
7 Усмивката
До коментар #2 от "Хисторик":
Зографски манастир за сведение на несведущите сънародници ,е български манастир.Има такива конспириативни истории за превземане на манастира отвътре от руските служби и държава.Ако това е мотивът за организирането на изтеглянето и от манастира е положителен акт за опазване и съхранение.Само Бойко може да каже.Коментиран от #9, #16
07:58 13.09.2019
8 Шерше льо вулгар
08:04 13.09.2019
9 Хисторик
До коментар #7 от "Усмивката":
Так ще кажеш национален предател да оправдаеш мерзавщината! Бил е български Зографския манастир! И това че някой е творил някъде не прави творбата собственост на географската ширина и точното мястото!!!08:05 13.09.2019
10 ДДРОнег
Коментиран от #24
08:20 13.09.2019
11 Груйо
08:38 13.09.2019
12 Billy the Kid
Коментиран от #13
08:43 13.09.2019
13 Монгола
До коментар #12 от "Billy the Kid":
Кажи сега че Паисий е бил русофил. неграмотник продажен!Коментиран от #23
08:52 13.09.2019
14 Антон
08:55 13.09.2019
15 Калоян - Ромеубиецът
И, тогава...
09:17 13.09.2019
16 Бачо Киро
До коментар #7 от "Усмивката":
Абе български бил... На теория... На практика е на майната си в Гърция. Творбата на Паисий трябва да е в България и достъпна за всеки да я види.09:20 13.09.2019
17 ай де бе
09:37 13.09.2019
18 Трябва също да си открад....върнем
09:38 13.09.2019
19 японеца
09:48 13.09.2019
20 Еретик
10:19 13.09.2019
21 NSDAP
Коментиран от #26
10:54 13.09.2019
22 NSDAP
11:04 13.09.2019
23 Бай Шиле
До коментар #13 от "Монгола":
Той малкото идиотче, изписал името си на английски иска да намекне, че Паисий Хилендарски е бил англоговорящ! Пускай го в канализацията!11:12 13.09.2019
24 Не си.прав
До коментар #10 от "ДДРОнег":
след време когато я завладеят мургавите, ще я продадат за старо желязо! Там където е сега, поне не могат да я откраднат, а няма и кой да ги пусне!12:51 13.09.2019
25 харитон
Коментиран от #27
15:24 13.09.2019
26 копи пейст
До коментар #21 от "NSDAP":
Мидхат паша е много силен админстратор и стратег. Той управлява като велик везир и висш държавен служител. Публикува обширна статия с името „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“ във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, година VII, януари-юли 1878 г., стр. 1152, Целта му е тя да достигне до възможно най-много читатели и евентуално до участниците в Берлинския конгрес. В статията се казва:„ ... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия, за да се установят в България. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и в следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български
18:15 13.09.2019
27 копи пейст
До коментар #25 от "харитон":
Документалните сведения за българите в Мала Азия през Средновековието са оскъдни. Писмени източници за тях се съдържат в някои летописи и в епически произведения на средновековни поети в Ориента и легенди. Те трябва много внимателно да се използват, тъй като са повече поетически измислици, отколкото документални свидетелства и летопис. Най-известното от тези произведения е Караманското шахнаме на Шикяри Мухлис, написано в стихове. В тази епическа поема -Шахнаме (царственик, или биографии на царе) на много места се говори за българи в Южен Анадол, в полите на планинската верига Торос, в нейното разклонение Булгар-даг (Българска планина). Така се нарича тя и днес от населението, а и от историците, въпреки че е прекръстена на Болкар даг. През периода от XII до XVI в., според Шахнамето, тези българи създавали на два пъти своя държава със ханове и царе, с войска и сечени пари. Споменават се имената на царица Катерина, Яхша хан I, Яхша хан II, Асен, Асеноглу (син на Асен). Те се съюзявали ту с византийците или караманите срещу селджукските и османските турци, ту с турците срещу византийците и караманите, намесвали се в междуособиците в техните държавици (княжества и бейлици). Воювали и с кръстоносците. Описан е походът на султан Селим I в Египет, в който участвали и българи. През 1513-1514 г. войската на царица Катерина била разбита, много от войниците и част от населението били избити в ожесточено сражение с войските на султан Селим I,18:19 13.09.2019
28 соросоидни кърлежи
20:37 14.09.2019
29 херодот
19:51 15.09.2019