Михалевски: Не може друга държава да чертае стратегическите пътища на България

 

Категорично се противопоставяме на опитите на друга държава да чертае трасетата на стратегическите пътища на България. Това е елемент на сигурност и неприкосновен национален суверенитет.

Това заяви днес на брифинг в парламента депутатът от БСП Димчо Михалевски по повод намеренията на управляващите от ГЕРБ да допуснат компании на Турция и Катар да строят скоростния път Русе – Свиленград.

Михалевски предупреди в послание към обществото хората да не се връзват на новите предизборни балони на управляващите. Според него, от този проект няма икономически ползи, а единственият вариант, при който той е изпълним е, ако българската държава е поела ангажименти за гарантиране на недостига на трафик по този път. Михалевски вече е попитал икономическия министър Делян Добрев какви са ни договореностите с компанията Qatar mining по този проект.

Какво всъщност представлява тази инициатива – реално и осъществимо намерение на правителството в сътрудничество с Катар и Турция или нова предизборна дъвка, този път необходима за изборите през 2013 г., запита Михалевски. Депутатът анализира фактите: Най-краткото възможно трасе Русе – Свиленград е с дължина около 310 км. Вероятната индикативна обща строителна стойност на проекта се колебае между 900 милиона евро и 1 милиард евро. Оповестеният наличен трафик по това направление е около 7 000 МПС на ден, а според прогноза той може да се увеличи с 40%.

Възниква съществен въпрос - необходим ли е четирилентов скоростен път при наличния слаб трафик, въпреки прогнозата за неговото увеличение. По всички правила и общоприети практики за такъв път се изискват минимум 20 000 МПС на ден, а ние сме твърде далеч от тези минимални нива. Дори при публично-частно партньорство и с тол-таксите, без допълнителен ангажимент на държавата по този проект, е трудно да се постигне добра възвръщаемост на вложените инвестиции, каза Михалевски. По приблизителни изчисления възстановяване на инвестицията е със сигурност над 30 години, а в реален сценарий - към 40 години. Това означава годишна възвръщаемост около 3% . Днес България има по-голяма нужда да си закърпи дупките по пътищата, а не да се втурва в проекти без икономическа полза, заключи Михалевски.