Икономическата ситуация в Турция е само едната страна на монетата. Другата е геополитическото напрежение в последно време. Например напрежението между Турция и САЩ, породило се от закупуването на руски системи за противоракетна отбрана С-400, както напрежението с Франция, след изказването на Ердоган, че Еманюел Макрон се нуждае от психиатрична помощ. Ердоган призовава и турския народ да бойкотират френските стоки. Очакваните санкции, вследствие на тези пререкания, подтикват чуждестранните инвеститори да се оглеждат за други страни в района.
Турската лира бележи устойчив спад, а това съответно носи своите последствия за едни и възможности за други.
За последните 15 години покупателната способност на валутата е спаднала пет пъти, а като водещи причини могат да се посочат действията на турската централна банка. Тя повлиява чрез много механизми, един от които е манипулирането на основния лихвен процент.
„На 24.09.2020 г. лихвеният процент е вдигнат от 8,25 на 10,25 %. Като на заседанието на 22.10.20 очакванията на анализаторите бяха лихвата да бъде вдигната на 12%, но това не се случи, следствие на което турската лира пада с около 1 процент. По време на Голямата рецесия основният лихвен процент беше понижен от над 17% до 7%, а към 2013 г. вече беше 5%. Това изглежда като гигантска лихва на фона на нулевите или отрицателни стойности в много други икономики, но на местно ниво това довежда до кредитна експанзия – от 470 млрд. лири през 2009 г. 3,7 трлн. лири към края на първото тримесечие на 2020 г. Именно обезценяването на лирата е и причина в промяна на инвестиционното поведение. Срива на турската лира, засилва интереса към покупката на злато, която за жителите на Турция, това е традиционна инвестиция“, коментира експертът Кирилка Епитропова. За да отговори на завишеното търсене, монетният двор въвежда работа на три смени, а заявката от министерството на енергетиката е, че до пет години в страната добивът ще се увеличи със 100 тона злато годишно. По думите ѝ в икономиката това се нарича „бягство към сигурна стойност “ и е един от буревестниците за краха на валутата.
Експертът разяснява, че динамиките, задействани от централната банка, не могат да бъдат спрени изведнъж: „Но и самите власти в Турция едва ли искат това да се случи, даже и да можеха да го направят, защото това ще унищожи икономиката, тъй като ще взриви надутите балони, а политическата цена за това е твърде висока”.
Турското правителство се опитва да спре спада, като разпродава част от валутния си резерв - от началото на годината досега централната банка на страната е продала половината от валутните си резерви, които от 80 млрд. долара в началото на януари, днес възлизат на едва 42 млрд. Долара. Към началото на 2018 г. те възлизат на почти 100 млрд. долара.
Казано иначе, централната банка на страната стапя запасите си и това не може да продължава вечно. Същевременно другите ѝ политики, както стана ясно, не могат да бъдат обърнати, без това да доведе до още по-тежка корекция на икономиката така че по всичко личи, че лирата няма изгледи да спре да се обезценява.
Друг любопитен факт е, че за покупка на валута в банка в Турция е въведена такса, която през май 2019 е 0.1% от сумата, май месец тази година я вдигат на 1 %, която впоследствие пак е намалена до 0,2%. За физически лица има и допълнително усложнение, предварителна заявка от 1 ден. Целта им тук е да се предотврати продажбата на турски лири за твърди валути и злато.
През 2020 г. страната започна с +0,6% на БВП, още преди пандемията от коронавирус да достигне до нея. Впоследствие, когато към хроничните икономически проблеми на Турция се добавиха и мерките срещу коронавирус, през второто тримесечие БВП се срина с 11% на годишна основа, така че на практика южната ни съседка вече е на прага на рецесия. Очакват се данните от третото тримесечие, което да бъде и второто последователно с отрицателна стойност.
Наблюдава се и голяма задлъжнялост на местната икономика. Много фирми изплащат вземания в долари, като основния им приход е в турска лира. Въпреки това Турция продължава да е привлекателна за стратегически инвеститори. Страната предлага най-големия пазар на труда на Балканския полуостров и от години развива отрасли като автомобилостроенето. Всъщност беше необходимо премиерът Ердоган да започне война в Сирия, за да може Volkswagen да отмени решението си за откриване на завод в страната и да се насочи към Словакия. Вече стана ясно, че даже и в Турция инвестициите не са на равнищата отпреди Голямата рецесия, а валутата е в състояние на свободно падане.
В по-малка степен, макар и от значение, е фактът, че преките чуждестранни инвестиции в Турция са се понижили драстично през последните години, което в известна степен се дължи и на самата инфлационна политика на централната банка. Това подтиква все повече местни компании да инвестират извън страната. Немалка част от тях са насочени към България – по данни на Министерството на икономиката турските инвестиции у нас са на стойност над 1 млрд. евро общо, като само за първото полугодие на миналата година техният размер е 23 млн. евро.
Икономическите проблеми на Турция създават както ползи, така и негативи за България. От една страна, сривът на лирата прави вноса на турски стоки по-евтин. От друга, Турция е една идея по-непривлекателна за инвеститорите, в сравнение с нас, поради фактори като санкциите, които ЕС и САЩ обещаха да наложат над страната и защото тя е участник във война. Освен чуждестранните инвеститори, е възможно много турски фирми да започнат да инвестират в България.
Кирилка Епитропова добавя, че Турция има сериозни проблеми, които биха дали сериозно конкурентно предимство на България в редица отношения, ако ние се окажем достатъчно подготвени. Освен това, общият знаменател е пандемията от коронавирус и мерките срещу него – независимо колко привлекателна или добре развиваща се е една икономика, когато тя се затвори принудително от властите, цялото стопанство рухва.
Четете ни и в Google News
