Бащата на убитата Андреа: Премиерът е последната ми надежда

Експерти внесоха в парламента поправката в закона за непълнолетните убийци, тя е кръстена на моето дете - "Поправката Андреа", съобщи бащата на убитата 18-годишна Андреа от Галиче - Асен Руменов.

Зверското престъпление бе извършено на 11 януари.

След загубата на дъщеря си нейният баща поема инициатива за промяна в закона, според която да се налагат по-тежки наказания за непълнолетни убийци от предвидения към момента максимум от 12 години затвор.

Поправката бе обещана на почернения татко лично от премиера Бойко Борисов. Текстът е внесен в парламента, но все още не е приет.

Убиецът на Андреа - непълнолетният Аксел Олегов бе осъден на общо 18 г. затвор по четири обвинения - за влизане с взлом, грабеж, изнасилване и убийство.

Ето какво каза опечаленият баща в интервю за "Булнюз":

- Господин Руменов, докъде стигна инициираната от вас промяна за по-тежки наказания на непълнолетни убийци?
- На този етап няма раздвижване от страна на управляващите, които в началото, когато стана престъплението, приеха идеята, защото това, което се случи с мен, е ужасяващо, но не само за мен, а за всички хора в България.

Ако не се направи необходимото, няма да е хубаво за никой - убийство от такъв характер като на моето дете е ужасяваща жестокост и трябва да има адекватно наказание за извършителите, което да действа като превантивна и възпитателна мярка. Има закони в България, но след случилото се с Андреа се разбра, че действащите не служат на хората, а на тези, които ги престъпват.

- Какви конкретно промени искате?
- На 31 януари адвокат Марин Марковски, депутатът от ГЕРБ Маноил Манов и правни експерти внесоха в парламента поправката в закона за непълнолетните убийци. Тя е кръстена на моето дете - "Поправката Андреа". Текстът предвижда горна граница от 20 г. затвор за непълнолетни, когато касаят особено тежки случаи като моя - убийство, блудство, а не за всеки непълнолетен убиец.

Първият ми сблъсък със закона беше, когато отидох в следствената прокуратура и ми казаха, че максималното наказание, което може да получи непълнолетен, е 12 г. затвор. За мен беше ужасяващо. След случилото се с детето ми аз бях ни жив, ни умрял, не можех да понеса и факта, че убиецът ще получи максимум само 12 години.
Мисля, че институциите в държавата не говорят помежду си и в моя случай това е един вид израстване и надграждане на този убиец. Основното образование е задължително, а той от първи клас е спрял да ходи на училище и никой не е обърнал внимание, трябвало е социалните да се намесят.

Какво е правил - занимавал се е с грабежи, направил е опит за убийство на беззащитен човек и нападение на полицай. Не е наказан адекватно, получил е пробация и условна присъда. Така му е даден шанс да върши нови престъпления и стига до моя случай, за което получи 18 г. затвор. Най-вероятно няма да ги излежи, ще излезе и ще извърши ново престъпление.

Питам каква отговорност носят политиците? Не казвам, че правителството на ГЕРБ не си е свършило работата, защото Законът за непълнолетните убийци е от 1998 г. и никой за толкова много години не е счел за нормално да направи някаква промяна, въпреки че през това време са ставали тежки престъпления, извършени от непълнолетни.
Когато разбрах в следствието, че 12 г. е максималното наказание, реших, че трябва да се боря за промяна на този закон, който не трябва да съществува. Той толерира правата на убийците, а не на останалите хора. Това не е правова държава и не би трябвало да бъде така.

- Чувствате ли се излъган от политиците, след като 11 месеца поправката не е приета?
- След случилото се с детето ми разговарях с премиера Бойко Борисов. Казах му, че той е последната ми надежда за промяна в закона. Той ми обясни, че тя не би засегнала моя случай, защото действа старият закон по времето, когато е извършено престъплението. Колкото и да ми се искаше нещо друго, аз приех този факт.

Премиерът обеща промяна и тя беше внесена на 31 януари. Казах си: "Поне ще има за всички, които попаднат в моята ситуация, а тя е най-жестоката - да загубиш дете, няма нещо по-жестоко на този свят.

Аз повярвах на Бойко Борисов, не на държавника и политика, а на бащата и родителя, който също има дете. После заминах да работя във Великобритания, за да съм зает, защото съзнавах, че няма да изкарам дълго, ако се отдам на болката, която изпитвам и която няма как да опиша с думи.

- През това време някой информира ли ви какво се случва?
- Минаха два месеца и реших да проверя какво става. Свързах се с депутата Маноил Манов. Той каза, че чакат да се гласува в парламента и това ще стане. Обясни, че много юристи са били против, но премиерът и той са на твърда позиция. Това ми даде някаква надежда, зная, че нещата не стават толкова бързо, и реших да изчакам. След това нищо не стана, отново писах на Манов, той спря да ми отговаря.

Реших да търся друг човек, който да се заеме със случая и да действа. Свързах се с друг депутат от ГЕРБ, чието име няма да съобщавам засега. Той ми каза, че промяната е задължителна, и ме увери, че ще направи всичко, за да се случи тя. Поиска среща с председателката на парламента Цвета Караянчева, защото, ако тя го беше внесла в комисиите и беше влязъл в зала за гласуване, щеше да се приеме, тъй като ГЕРБ има мнозинство.

Караянчева обяснила, че това не е станало, защото се чакало становище на извънпарламентарните организации, а те са 17. За мен отговорът беше не този, който чаках. Това е неадекватно.

- Как ще продължите борбата за промяната?
- Промяната в този закон да стане факт стана кауза на живота ми. Това е едно от нещата, които искам да направя за моето дете, което загубих. Не се бях замислял защо на мен се случи точно това. На никого нищо лошо никога не съм направил в този живот, но в един момент започнах да мисля по въпроса. Мисля си понякога, че може пък да ми се е случило това ужасяващо нещо, за да мога да се боря за промяна в закона и по този начин да помогна на всички, които, не дай Боже, може да изпаднат в моята ситуация.

Имам намерение да направя фондация на името на Андреа, но не е толкова лесно. Идеята е да се помага на родители в моята ситуация, най-малкото с юридическа помощ, която е много важна. Отправял съм апел, когато съм имал възможност да говоря в медиите, към всички пострадали в моето положение да ме подкрепят, защото ние хората сме държавата. Българите имаме лошия навик да забравяме. След всеки шамар забравяме предишния, а не би трябвало да е така. Като стане тежко престъпление, при което е убито дете, хората плачат, протестират, но минава време и всичко утихва.

Има важни неща, които трябва да се случват, за да живеем в нормална държава, но хората трябва да го искат. Не съм юрист, но зная, че законите във всяка държава се правят в полза на хората, а не на тези, които престъпват закона.

- Как ще коментирате факта, че убиецът не е обжалвал присъдата си?
- Най-вероятно неговите родители и той да са сметнали, че няма смисъл. Едва ли той съжалява за извършеното. Не може такъв, не мога да го нарека човек, да съжалява. Той не е откраднал колело или кокошка, а жестоко е убил човек.

Най-лошото, което показва, че не бил могъл да съжалява, е, че след престъплението не е имал угризения, а е направил опит да продължи живота си нормално - с откраднатите от Андреа пари си е купил музика да се весели.

На него му дадоха 18 г. затвор, които вероятно няма да излежи, а аз имам доживотна. Сега са празници, как да празнувам, като знам, че детето ми го няма. Апелът ми към всички в навечерието на най-светлите празници е да бъдат човеци. Хората живеят с нагласата, че на тях няма да се случи най-лошото, и аз сигурно така съм мислил, но лошото може да почука на всяка врата и никой не е застрахован.