ФАКТИ.БГ

12 май 1876 г. Убит е Георги Бенковски

Организаторът на Хвърковата четял и говорел свободно на седем езика

Публикувана: 12 Май, 2021 04:39
28 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3554
12 май 1876 г. Убит е Георги Бенковски
Снимка: Архив
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 4.8 от 23 гласа.

Днес, драги ми читателю на ФАКТИ, ще те върнем към кървавото потушаване на Априлското въстание. Геройство и предателство бележат тази велика епопея. На 12 май 1876 г. при засада в Тетевенския Балкан е убит Георги Бенковски. Поне така го е запомнила историята, описана в „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов. Ако се разровим в аналите на историята, ще видим, че той е живял както в Истанбул, сърцето на империята, така и в нейните основни търговски центрове. Георги Бенковски е говорел свободно седем езика.

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. В църковния регистър е записан като Гаврил Груев Хлътев. Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия.

Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-турската освободителна война.

По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след предателство от страна на дядо Въльо пада в река Костина, пронизан от куршума на баш потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада.

Ето какво казва и самият Захари Стоянов за Георги Бенковски:

....

Благодетелят ни и Бенковски бяха стъпили вече па противоположния бряг, а ние трима с о. Кирила и Стефа се намирахме още на мостенцето. Всичките мълчаха. Само аз си отворих устата, като гледах, че и от дясна страна на реката съществуват много признаци, които показваха, че мостът е направен нов, да обърна вниманието на другарите си върху това, да видя дали и тия мислят като мене по тоя въпрос.

- Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския балкан на река Костиня - отговори Бенковски, като се и обърна наназад. Това бе сбогом от негова страна... Тия са последните негови думи!...

Свършил-несвършил той последната си дума, бачо Вълю, нашият благодетел, преданият дядо Вълю, когото наричахме баща, гледам, че пълзи по земята, като четвероножно животно, и отиде да се затули зад едно паднало на земята дърво. Аз за себе си не можах да се сетя от един път в що се състои работата, надали можаха да се сетят и другарите ми. Докато се готвех аз попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заключиха, язикът ми засъхна на гърлото. Около двадесят и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоря ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели!...

- Вурун! Тутун! Дейн бре! Басън! и пр.... - бяха гласовете, които придружиха първите изгърмявалия! ...

Засега аз не съм в състояние да разкажа по-големи подробности за съдбата на моите другари. Ужасната картина така ненадейно ме порази окончателно, изгубих и ум, и разум, и кураж, и всичко човеческо!... Няма да ви се похваля така също, че се залових за пушката си или че взех позиция да се браня. Не! Аз не направих нищо, не видях и не чух така също що направиха тримата ми другари, които вървяха напред. Та и с кого ли щях да се боря? С вятъра и шумата? Ни човек се виждаше, ни пушка, ни дявол. Аз ми се стори, че всичко това е сън. Допреди десятина минути да слушаш за 12-те байряка, за отиванието на всички кучлаци към София, за топовните гърмежи на дяда Ивана - и гласовете „вурун“ и „тутун“ - всичко това е повече от безбожно, всичко това накарва човек да се вкамени на мястото си!

Щом препукаха първите пушки и изреваха грубите гласове, гъст облак от барутен дим напълни празното пространство над реката. Вижда се работата, че аз съм останал вцепен на моста за няколко секунди. Помня само, че когато през облаците дим се премержа Бенковски, който трепереше, с разперени ръце, а после се изкриви на една страна и рухна на земята по очите си, то аз се стреснах, но не ми идеше на ума що трябва да правя. Бенковски държеше в ръката си един от своите револвери ... Повече аз нищо не зная, затова оставете ме да ви разкажа поне своя хал.

... Аз дойдох окончателно в себе си чак тогава, когато се потопих в буйните води на реката. Дали нарочно съм се хвърлил от моста долу в реката, или съм паднал безсъзнателно - така също не съм в положение да уверя.....

.... Няма нужда да казвам, че Бенковски е святец както в Панагюрско, така и в Тетевенско, гдето е паднал. Населението уверява, че нощно време, срещу събота и другите по-знаменити празници, гори кандило на мястото, гдето той е убит. После убийството смъртните му останки са прибрани от една набожна бабичка, баба Удреница, която ги заровила в гробницата на черковата „Св, Всех Святих“. Всичко това тя извършила скритом, защото правителството, естествено, е наказвало и ония набожници, които отдавали какво-годе почитание към останките на неговите заклети врагове. Освен това в с. Шипково живеел някой си дядо Боро, или Беро, който се занимавал да ходи и призира коя бабичка пали свещи на бунтовниците и им пише имената в литургия. Всички такива той отивал да ги предава на турците.

А главата на Бенковски, както ще да видят по-нататък читателите, се отсече и занесе в Тетевен, Орхание, а Оттам - в София. Свещеник Христо Павлов е бил повикан от турското правителетво да вземе и погребе тая глава, което той сторил на Свети Костадина (21 май). Значи, подир девят деня е била погребана главата на българския войвода. Тя била турена в една конска торба, била се вече разложила и свещеникът я заровил с торбата заедно в присъствието на един мюлезимин и на Николчо гробаря само, който изкопал дупката с мистрията (с която мажат дюлгерите) и я закопал. Това се е случило в София. Главата на Бенковски е закопана в новите гробища, край града на западна страна, от дясна страна на шосето, като се отива на Княжево, при мястото називаемо Халкалъ капусъ. Тялото - в Тетевен, а главата - в София!...

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 4.8 от 23 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Чичо
1 Отговор
Ззтова не трябва да забравяме, че Александър 2 Романов има главна заслуга и дори днес да имаме Държава, различна от Гърция или Югославия, че даже и Румъния

Коментиран от #27


Оценка:
-9 +39

12 май 2021
2 Отговор
Бойко падна с 200. Завинаги

Оценка:
-9 +26

12 май
3 Отговор
Джипко Бибитков го отнема

Оценка:
-6 +12

Крадци на европари
4 Отговор
Слава на ГЕРБ

Оценка:
-29 +3

Пкп
5 Отговор
Бойко е велик

Оценка:
-30 +4

бай Киро
6 Отговор
За всеки мислещ човек които си е правил труда да чете т.н. "записки по българските въстания" изниква въпроса: как всички ги избиха при тази засада,а само върлия русофоб Захари Стоянов остана жив?На описаната тактика и умения за оцеляване дори сценаристите на поредицата за Джеймс Бонд биха му завидял.И от там втория въпрос: Дали пък само(ако изобщо) дядо Въльо ги предаде, имайки предвид че турците са по петите им,сякаш някой от групата носи тракер?А третия въпрос е :Дали е случайно това,че където се появи Захари Стоянов,следват предателства,провали и гибел,а той все оцелява.Разбира се след освобождениет,Захари Стоянов е в първите редове на новосформирания олитически елит(тип Иванчо Хаджипенчович).Сходни въпроси бих задал и за другия виден русофоб...Стефан Стамбулов.покрай т.н "Старозагорско Въстание" и изобщо...В неговите зони(случайно или не) и една пушка не пуква,но власта не пропуска да обязди след 80те хиляди руски,финландски и румънски жертви?Дане споменавам преследването на онези,които наистина са въртяли калъча срещу душманите.Поборници от ранга на Петко Войвода...пък и семейството на Васил Кунчев ако щеш.За тез двамцата убавци,антуража им и хилядите новоизлюпени след 3 Март 1878 година "поборници" какви сведения(освен собственните и на лакейте им драсканици) има,че са излизали срещу Турци,Помаци и Башибозук?

Коментиран от #12, #15


Оценка:
-23 +34

бай Киро
7 Отговор
Поклон пред паметта на Гаврил Хлътев и всички които найстина пожертваха живота си за Свободна България.За жалост повече от 95% от жертвите донесли освобождението не са българи.Наскоро се сблъсках с историята на един истински герой,почетен в ЮАР,но даже и не споменат в нашата жалка иванчо-хаджипенчовска история.Не е можал завалията да се дореди от родни "герой-поборници" тип Захари Стоянов и Стефан Стамбулов.Името му е Подполковник от руската и Генерал от Бурската ЮАР Евгений Яковлевич Максимов,Които желае нека потърси информация за него в нета.

Оценка:
-9 +25

ИТпН
8 Отговор
Да станат да видят, за какъв прост народ са умрели.

Оценка:
-2 +37

Слава на Бенковски!
9 Отговор
Чета и препрочитам "Записките" от 1976,тоест - 45 години вече.Да сравняваш Него с Тиквата е кощунство,все едно орел с овластен плужек! Това е...

Оценка:
-4 +37

Брендица
10 Отговор
12.05. е определен за имен ден на носещи името Герман. Май не се среща често това име

Коментиран от #20


Оценка:
-1 +2

Факт
11 Отговор
А предателят му дядо Въльо след т.нар. Освобождение е назначен за държавен горски надзирател точно на тази гора, в която е убит предадения от него Бенковски. Нещо като награда сигурно. Българска работа!

Коментиран от #14


Оценка:
-1 +28

Gowo
12 Отговор

До коментар #6 от "бай Киро":


И аз съм мислещ.Какво е станало тогиз ,със Дедо Вълю предателя.Щом казваш че не той е предателят.Нсли и той е останувал жив Нещо не се връзват нещата била....

Коментиран от #13


Оценка:
-1 +9

Дай си малко зор
13 Отговор

До коментар #12 от "Gowo":


Прочети "Записките" и ще ти светне..

Оценка:
-1 +9

РЕАЛИСТ
14 Отговор

До коментар #11 от "Факт":


Ами , като си припомним, че подписа на Иванчо Хаджипенчович стои и под смъртната присъда на Левски и под Търновската конституция, като депутат, какво има да се учудваш.

Оценка:
-3 +16

2020
15 Отговор

До коментар #6 от "бай Киро":


мисля по същия начин - защо и как Захарий /Джендо/ остава жив "случайно". Как това момче - овчарче, чирак-шивач става начетен писател, председател на НС, виден масон! Странни неща и неизяснени от нашата история. Учебниците повтарят едно и също и предимно преразказ на стихотворенията на Вазов, които са превъзходни, но не и исторически точни.
Сегашните историци и управници се чудят как да унищожат славната ни история - променят дати, неглежират исторически събития. Сякаш нарочно местят датата 20 април през май и то на неуточнена дата. Сега и с Бенконвски - 12 май. Историческите събития трябва да си останат на датите, на които са се състояли, а не да се местят. На "кървавото" писмо има дата - 20 априлий, а ние честваме 1-ви или 2-ри май. Целта е тези славни събития да минат в забвение. Жалко!

Коментиран от #24


Оценка:
-6 +14

Редови Гражданин
16 Отговор
Всички са маскари бай Иречек ....

Оценка:
-1 +5

Владо
17 Отговор
Трогателно "съвместно съществуване на различни етноси"

Оценка:
-0 +5

ГРАД КОЗЛОДУЙ
18 Отговор
12.5.1926 - Норвежецът Роал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с аероплан

Коментиран от #19


Оценка:
-12 +0

Кажи за Ботев и АЕЦ
19 Отговор

До коментар #18 от "ГРАД КОЗЛОДУЙ":


Какво ми се ровиш на Север,нямаш ли гордост бе,многознайко?!

Оценка:
-0 +13

бай Гъдю
20 Отговор

До коментар #10 от "Брендица":


А'м туй Брендица шо ши рече?

Коментиран от #26


Оценка:
-1 +2

Нане
21 Отговор
геройство и предателство е заложено в чипа на чукундура справка 45 цирк! И днес е същото. Слава на геройте!

Оценка:
-1 +5

цербер
22 Отговор
Организаторът на Хвърковата чета е четял и говорел свободно на седем езика.

Оценка:
-1 +12

гост
23 Отговор
Всичко се знае кой кого предал убил какво е правил просто е секретно а на народа се дава "истината" която трябва да знаят и не е само при нас а по цял сват е едно и също

Оценка:
-0 +6

Тервел Български
24 Отговор

До коментар #15 от "2020":


Личи си, че не си чел "Записки по Българските въстания"- Прочети Книгата и ще ти стане ясно...

Оценка:
-0 +2

Барба Ганьос
25 Отговор
То голям мурафет, да запалиш чергата на мюсюлманската и християнската рая, да насъскаш един срещу друг хора говорещи един и същ език и да наречеш това въстание. Последиците днес ги знаем ; пръкнаха се една сюрия етноси, които изпитват един към друг огромна...."любов".

Оценка:
-1 +0

Брендица
26 Отговор

До коментар #20 от "бай Гъдю":


Ше рече, че 23.03.Герман Винокуров 1 от бащите ми, а аз като Лидия в м.05.1977 имен ден 23.03. Та 2 в 1 е тух. ПОНЯЛ?!

Оценка:
-1 +0

ИМПЕРИАЛИСТ
27 Отговор

До коментар #1 от "Чичо":


Самарското знаме което е ушито за Априлското въстание си остава в Русия до началото войната. Хилядите пушки, закупени с дарения от българските емигранти за въстанието, така си ИЗГНИВАТ в чуждите складове. Само търговецът Николай Миронов закупува 8 000 пушки, които ръждясват в одеските складове, защото Русия ги блокира. Затова въоръжението на въстанниците, срещу Османската турска империя, бе с дървени черешови топчета и кремаклийкии с хартиени фишеци, които се навлажниха от кроткия майски дъжд.
ДА, РУСНАЦИТЕ МНОГО ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ, НО НЕ И БЪЛГАРИТЕ!

Оценка:
-0 +0

Не така
28 Отговор
Предводителят на потерята се е казвал Рузнамегяр Елхадж Ахмед ага.

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


ТОП 5