Изчислиха каква трябва да е минималната заплата, за да няма работещи бедни

Минималната работна заплата за осемчасов трудов ден трябва да достигне заплатата за издръжка до 2026 г., за да няма работещи бедни. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на кръгла маса за Европейския стълб за социални права. Форумът е организиран съвместно с Фондация "Фридрих Еберт".

Брутната заплата за издръжка за юни е от 1378 лв., сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Ден по-рано синдикатите изчислиха, че нетният месечен доход на работещ човек, живеещ сам, трябва да е поне 1069, 25 лв., за да може да покрие разходите за издръжка, включващи храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт.

Според КНСБ всички рискове, които се включват във функция социално осигуряване, подпомагане и грижи в бюджетната квалификация, без здравеопазването, трябва да стигнат 20 процента от БВП в края на 2025 г. Това по думите на Димитров означава нарастване от 17.8 млрд. лв. на 30 млрд. лв.

Според Димитров тези цели трябва залегнат в националния план за действие по Европейския стълб за социални права, както и да са в центъра на дебата за бъдеща управленска програма на следващото правителство.

"Трябва да правим детски градини, трябва да има детска болница и много други неща трябва да има, но така на парче ние не искаме и няма да участваме в този дебат. Искаме политиците, работодателите и обществото като цяло да седнат на масата с ясната визия и отговорността какво трябва да се случи така щото да обърнем тренда поне на емиграция", коментира Димитров.

Според него обръщането на демографския тренд ще е много трудно. "Но ако не обърнем тренда на емиграция на българите, да имат мотивация да остават и да работят в страната, нямаме никакъв шанс да направим каквото и да е с нашата родина, независимо от парите, които ще се излеят и независимо от това колко партии ще се сменят и колко пъти ще ходим на предсрочни избори", каза още той.

Зам.-министърът на труда и социалната политика в служебния кабинет Иван Кръстев също отбеляза, че вниманието трябва да е насочено към социалните права - "не върху космическата програма, а върху това да направим повечето деца, които сега са в предучилищна и училищна възраст, способни да работят в космическата индустрия". Това е и целта, която ЕК ни задава във всички свои препоръки. Това са и основните постулати, върху които ние работим, отбеляза той.

Социалното министерство предлага актуализиране на линията на бедност от 369 на 413 лв., посочи Кръстев. Предлага и промяна в правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, тъй като при липса на парламент не може да бъде променен самия закон. Активно се работи за предложения за осъвременяване на пенсиите с предложение за актуализация на бюджета за 2021 г. и бюджета на ДОО, отбеляза Кръстев. Основните ни цели са свързани с инвестиция в човешкия капитал, подкрепа на т.нар. цифров и зелен преход през човешкото измерение, допълни той.

"Независимо, че в последните години имаше едно залитане в посока неолиберализъм, социалният модел на ЕС е пример за целия свят. В същото време в рамките на ЕС има съществена разлика между отделните държави", каза Пенчо Хубчев от "Фридрих Еберт".

По думите му България е най-бедната страна в ЕС и основната причина е в липсата на върховенство на закона и огромната корупция. Те водят до това, че всяка година милиарди лева от бюджета се прахосват и от друга страна се отблъскват чуждестранните инвеститори като така се губят високоплатени работни места, обновление на технологии, коментира Хубчев. От голямо значение е недостатъчният обхват на децата в училище и качеството на образование, каза още той.