Бабикян за 2-ри септември: Гордост за нас и срам за тях

Втори септември 2020г. е срам и гордост за България. Гордост за нас и срам за тях. Срам за Него. Огромен протест, въстание на духа и дързостта на гражданите, изблик на възмущение и гняв срещу мафията, срещу властта на крадците и частните потребители на това, което безсрамно наричаха ”демокрация и правосъдие”. Хората поискаха друго, искаха истинска демокрация, истински съд, не искаха корупция, не искаха лъжа, не искаха и собствения си страх. Избухнаха!

Но не срещу полицията, както днес, изпълзели от нищото евангелисти, преразказват историята. Не срещу уплашените, които не дойдоха на площада, дори не срещу заблудените, които подкрепяха властта, а срещу режима на Борисов, Пеевски, Гешев и групата на удобно обслужваните милионери, които точеха безмилостно държавата.

Преди протестите хората приличаха на безпомощна старица, пазеща се от нощен грабеж и живееща с надеждата да ѝ вдигнат пенсията, а внучето да е живо и здраво, само че в Германия... След "Кървавата сряда" българите показаха, че са готови да жертват еснафския комфорт в името на страната си, в името на другите, в името на достойнството си, в името на истината за собствения си живот.

Едните българи - в униформи - оплескани в яйца и налепени стикери, другите - обгазени и плачещи от болка, но и радост. Граждани, които бяха щастливи от своето събуждане и други, пак наши - с каски - които съжаляваха, че са на работа точно в този ден. Всички знаеха срещу кого е протестът, а Той се беше скрил в нищетата на милионите си, в страха за последствията, в мечтите за реванш. Дребен като куче в чекмедже.

Вечерта бесовете винаги възкръсват. Тогава обичат да работят престъпниците. Така и стана - цял ден записваха лични карти, проверяваха чанти, пилички за нокти, предупреждаваха... полицията се справяше някак си. В мрака дойдоха тези с тръбите, тези с качулките и маските - но тях не ги проверяваха. Влязоха свободно както хунтата свободно крадеше България. За тях законът стана невалиден за миг. Хвърляха столове, павета, тръби и бомби... Полицията спря да работи. Замръзнаха и търпяха. Случайно ли? Всички знаем, че не. Накрая онези си тръгнаха - пак необезпокоявани. Както обикновено си тръгват крадците от България.

А полицията тръгна срещу онези другите, усмихнатите и младите, срещу знамената и плакатите, срещу журналистите и възрастните, тях тръгнаха да пребиват. Излезе и водно оръдие. Може би за да изкъпе съвестта на престъпниците - не го пуснаха - и до днес съвестта им остана мръсна. "Кървавата сряда". Така беше наречен този ден. Стотици хора бяха по болниците - не ги деля на наши и техни - те, по болниците, а Той и #Кой в покоите си. Големият ми страх бе за следващия ден. Ще дойдат ли хората? Или ще се уплашат? Ще попият ли кръвта, сълзите, уплахата... Дойдоха! На тихи вълни. Мълчаливи, но твърди.

Най-големият ден бе трети септември. На трети имаше още повече хора. Плачеше ми се. Това беше България - горда, силна и непокорна пред мутрите. Страхът си тръгна. На този ден диктатурата падна. Но тя не знаеше това.

Днес, приятели, правят същото. В дебрите на политическия мрак изпращат хора да ни разделят. Едни си мислят, че това е от полза за тях, други се чувстват предадени, трети изчезват в тъмното заедно с парите си, а Той се радва. Приберете усмивките, злорадството и братоубийството и се качете на онова стъпало, където бяха хората миналата година. Иначе ще си тръгнете полепнали в яйцата на презрението. Не мачкайте духа на гражданите заради жалкото величие на петминутна слава... Тя ще отмине, а мръсните им пари ще останат, ще ни сдъвчат и изплюят. Пазете духа на втори септември, защото следващият път... може да се събудим чак след 11 години.