Малките партии за властта

Без конкретни обещания за ръст на минималната работна заплата и увеличение на пенсиите в края на мандата пет от непарламентарно представените политически сили представиха идеите си за управлението на България в студиото на предаването „Тази сутрин“ по bTV.
Като бивша съпруга на председателя на „Атака” Волен Сидеров Капка Георгиева, основател на новата партия Национал-демократичен съюз, коментира обещанията на националистите за средна заплата от 1000 лв. и пенсия от 500 лв. при евентуално тяхно управление. Георгиева разказа, че докато е била главен редактор на вестник „Атака”, в него са работили 40 души със заплата от 1400 лв., докато в момента работели четирима с по 400 лв. „За да видим какво обещава Волен, да видим първо е неговата къщичка,” предложи Капка Георгиева.
В платформата на новата й партия влиза идеята за протекция на българския бизнес, в частност в сектора на земеделието, чрез усвояване на всички евросубсидии и забраната за внос на домати, краставици, лук и чесън, например.
Венци Мицов изрази възмущението си, че партия ГЕРБ е „смачкала малките и средни предприятия”, както и че за работа като учител и хигиенист в едно и също училище се предлагала заплата от 310 лв.
„Зелените”, представени от съпредседателя Борислав Сандов, предлагат да се заложи на зелени работни места – био земеделие в бедните райони, развитие на ВЕИ сектора, санирането и енергийната ефективност.
Те настояват за пряк достъп на всички граждани до Конституционния съд, а в сферата на доходите определят плоският данък като несправедлив. Затова искат необлагаем минимум на нивото на минималната заплата и 10% данък на доходите до 6000 лв.
Единната народна партия на Мария Капон ще заложи най-напред на въвеждането на Закон за фалита на физическото лице. Те искат запазване на 10% корпоративен данък, за да сменят „хазартната икономика с интелигентна”.
Подслушването е скъпоструваща дейност, която интересува шепа политици и отклонява вниманието от редица други важни проблеми на гражданите, според обобщените коментари на гостите в студиото на „Промяната май” по bTV, ден след като прокуратурата оповести резултатите от проверката си в МВР след сигнал от БСП.
Според председателят на Единна народна партия Мария Капон в България за нерегламентирано за подслушване се харчат повече от 100 млн. лв. годишно. „И последният, и предишният министър искаха да въведат тотално и повсеместно подслушване. За първи път сме свидетели на реално действие на прокуратурата,” коментира още тя.
Съпредседателят на „Зелените” Борислав Сандов се съгласи, че за подслушване се харчат много пари, и допълни, че те отиват за обслужване на политически интереси, а не за реално противодействие на организирана престъпност.
„Службите служат за да се подслушват едни други политиците,” отсече, от своя страна, Венци Мицов от партия „Глас народен”.
Варненският бизнесмен Веселин Марешки, който представлява партия „Либерален алианс”, беше категоричен, че самият той е подслушван, но не изрази притеснение от това. „Ние от „Либерален алианс” смятаме, че ниските заплати и липсата на нормално здравеопазване са не по-малки скандали от темата с подслушването. Този път няма да ни отклонят вниманието от ниските сметки за ток,” заяви той.
Според тезата на Марешки повечето българи не вършат престъпления и парите за образование и лекарства са по-важни за тях. „Темата касае няколко политици и бизнесмени, които така или иначе трябва да бъдат подслушвани,” коментира бизнесменът.