Публикуваха за обществено обсъждане проекта за закриване на спецсъдилища и прокуратури

Закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури, уреждане на статуса на работещите в тях съдии, прокурори, следователи и администрация, както и приключването на висящите дела при спазване на принципа за неизменност на състава.

Това предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, публикуван днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, съобщават от пресцентъра на ведомството.

Със законопроекта се предлага отмяна на „кариерните и финансови бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС, както и „кариерните бонуси“ за административните ръководители на съдилищата и прокуратурите и техните заместници.

Мотиви за закриване на специализираните съдилища и прокуратури

„Структурните и организационни промени по отношение на звената на специализираното наказателно правосъдие имат за цел да гарантират конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите. За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели“, пише в мотивите към законопроекта.

Показателни за неефективността на специализираното наказателно правосъдие са данните за дейността му, съдържащи се в годишните доклади на Специализирания наказателен съд.

Анализът на получените данни сочи, че делата по същество (наказателните дела от общ характер) са приблизително 3% от общия брой постъпили дела в съда.

Така например за 2020 г. от постъпилите общо 6418 дела само 174 са по същество. Останалите 6244 са от частен характер, като почти половината от тях се отнасят до съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство, разпит пред съдия и разрешаване на различни процесуално-следствени действия – достъп до трафични данни, претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция.

Останалата част или общо 2992 броя от делата от частен характер са за разрешаване за прилагането на специални разузнавателни средства (СРС).

По отношение на наложените наказания - преобладава наказанието "лишаване от свобода" до 3 години. През 2020 г. са съдени общо 290 души, от които 70 са оправдани, на 168 души е наложено наказание "лишаване от свобода" до 3 години, а останалите 58 са получили по-тежки присъди.

В мотивите към законопроекта се припомнят и критичните оценки по отношение на ефективността на специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури в Доклада относно върховенството на правото за 2020 г. и в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г.

Посочват се и изводите от "Индексът за възприятие на корупцията" в годишните доклади на "Трансперънси интернешънъл" в последните години, според които България остава най-корумпираната страна Европейския съюз (ЕС).

„Видно от представените становища и доклади, изградената като паралелна на общите съдилища подсистема на специализираното наказателно правосъдие не води до постигане на формулираните при създаването ѝ цели, а създава допълнителни рискове за независимостта на съдебната власт и ерозира върховенството на правото“, се сочи още в документа.

Законопроектът подробно урежда процедурата по приключването на висящите съдебни производства. Предвидено е делата, по които не е проведено разпоредително заседание да се изпратят по подсъдност за разглеждане от окръжните съдилища и съответните апелативни съдилища.

Делата, по които е проведено разпоредително заседание, да бъдат разглеждани в Софийския градски съд (СГС) и съответно в Софийския апелативен съд (САС) от същия съдебен състав. За целта съдебните състави ще се командироват в СГС, съответно в САС, до приключване на производствата.

По отношение на новообразуваните дела след влизане на закона в сила - делата, които към този момент са подсъдни на спецправосъдието, ще преминават в подсъдност на всички окръжни съдилища по правилата на местната подсъдност, в т.ч. и на Софийски градски съд.

Урежда се кадровият статус на съдиите и прокурорите в специализираните съдилища и прокуратура. Съдиите от Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд ще бъдат преназначени в действащите съдилища.

За целта е необходимо в 14-дневен срок от обнародване на закона те да подадат заявление до Съдийската колегия на ВСС, в което да заявят дали да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди назначаването си в Специализирания наказателен съд, съответно в Апелативния специализиран наказателен съд, или да бъдат преназначени в окръжен, съответно в апелативен съд.

Аналогична възможност е предвидена за прокурорите от Специализираната прокуратура и Апелативната специализирана прокуратура, както и за следователите от следствения отдел в Специализираната прокуратура.

При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите от ИВСС, се премахва възможността те да се възстановяват на длъжността с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт.

За административните ръководители и техните заместници се премахва възможността да се върнат на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт, след освобождаване от съответната длъжност, като се запазва възможността те да се върнат на заеманата преди избора длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт.

„Кариерното израстване на магистратите следва да зависи единствено и само от работата им именно като магистрати. Не може да бъде приета тезата, че функциите на ВСС и тези на ИВСС могат да бъдат приравнени на функционалните правомощия на съдиите, прокурорите и следователите, каквото на практика се получава в сега действащите текстове“, се казва в мотивите.

Законопроектът предлага и премахване на специалните привилегии на членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите от ИВСС по отношение на правото да получават парично обезщетение, обвързано със стажа им в посочените институции.

Аргументът за това е, че функциите на членовете на Съвета и инспекторите са административни и контролни, т.е. те се различават от функциите при осъществяване на съдебната власт от магистратите, поради което не са налице и основания за приравняването им и съответно не създават основание за изплащане на посоченото обезщетение, свързано с магистратския стаж.