Делийски: В политическата комуникация има поведение „как да се направим на интересни пред другия“

Разговорът горе, в елита, започва все по-малко да интересува онези, които излъчват този елит. Това каза пред БНР политологът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” Страхил Делийски.
Тази тенденция не е от вчера, но ако продължи да се задълбочава, нашата политическа система ще види все повече проблеми, а това не е добре нито за нас долу, нито за тези горе, изтъкна Делийски.

Усмивката и бодростта, които излъчва премиерът, са в контекста на вълната на позитивното мислене, той комуникира с определена публика, която харесва това, посочи Страхил Делийски.

„Това е техният човек, той комуникира с тях, те са доволни. Тази публика харесва това. Другата публика, по-традиционната, която не обича този тип оптимисти, която е свързана с избиратели, които не гласуват за промяната, тази публика харесва другия, хладния, олд скуул тон. Те играят за различни публики.

Големият проблем е, че българското общество в неговата съвкупност е толкова разбито, разделено, различни публики помежду си дори не си говорят и става трудно на която и да е политическа фигура да формулира смислено съобщение, което да достига до повече хора от шепата негови фенове“, подчерта Делийски. Относно комуникацията между властите напоследък политологът предложи различни прочити.

Единият е свързан със специфичен начин на общуване на институциите – когато формалните отношения са развалени през годините и лицата начело на съответните институции решават да влязат в лични контакти, за „да оправят неформално“ тези отношения. Вторият възможен прочит според Делийски е свързан „със специфичния начин на разбиране на институционалната роля на различните агенти“.

„Той е по-скоро инфантилен, отколкото нещо по-различно.“

Политологът онагледи ситуацията с отделните участници в комуникационния процес, като я наподоби на картината на Иля Репин „Запорожките казаци пишат писмо до турския султан“ и мислят по думите му „как да се направим на интересни пред другия“, така че той да се почувства „тъпо“ и го няма усещането, че „те, като представители на формални институции, освен помежду си, комуникират с всички нас“.