Гласуваха окончателно бюджета на съдебната власт

Парламентът гласува окончателно бюджета на съдебната власт за 2022 г. . Заложените приходи, помощи и дарения са 95 000 000 лв. Заложените разходи са за общо 938 729 000 лв., в т.ч капиталови разходи за 26 370 000 лв., съобщават от БТА.

Предвидените разходи на органите на съдебната власт са: Висш съдебен съвет - 47 341 600 лв, Върховен касационен съд - 24 223200 лв, Върховен административен съд - 29 139 500 лв. За Прокуратура на Република България са предвидени 332 794 000 лв, за съдилища - 488 074 900 лв, за Инспекторат към Висшия съдебен съвет - 11 389 000 лв.
Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи е 900 000 лв.

Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г., е 133 319 800 лв . Максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани, е 106 969 000 лв.

Утвърдените максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на ВСС. Той може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт в случай, че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет ВСС представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

Спор и днес предизвика най-вече предложението на председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански вместо първоначално заложените 352 794 000 лв за Прокуратурата на Република България, те да бъдат намалени с 20 млн. лв и да станат 332 794 000 лв, като орязаната сума отиде за БАН. Дебатът по него започна още снощи.

Атанас Славов от "Демократична България“ посочи, че с бюджета се отчита фактът, че в рамките на ЕС България е с най-много съдии и прокурори на глава от населението.

Да не правим реформи през задния вход, и то с предложения между първо и второ четене на народни представители, дайте конкретни решения през други закони, не през държавния бюджет, призова Александър Иванов от ГЕРБ-СДС.

Бюджетът за прокуратурата не трябва да се прави за един човек, коментира Елена Гунчева от "Възраждане“.

Министърът на правосъдието Надежда Йорданова отново подчерта, че не става въпрос за намаляване на средствата за съдебната власт, и в частност за прокуратурата, а напротив – за увеличаване в сравнение с миналата година. Тя отново подчерта структурните промени, които водят до намаляване на парите, като, например преминаването на Бюрото за защита на свидетелите към Министерството на правосъдието.

Говорите, че няма да правите като ГЕРБ, но сте по-лоша версия от тях, обърна се към управляващите Хамид Хамид от ДПС. Според него заради фиксацията върху главния прокурор се наказват всички български граждани, които очакват справедливо правораздаване, тъй като се създава условие прокуратурата да не функционира нормално. Решенията на Конституционния съд по темата са еднозначни, че всяко действие, което води до нарушаване работата, ефективността на съдебната система, е основание за противоконституционност, коментира Хамид. Това, което сте създали с Каримански, вероятно ще доведе скоро до ново решение на КС, предупреди депутатът.

Без критерии в съдебната система не може да има програмно бюджетиране, за каквото говорят от мнозинството, допълни Йордан Цонев от ДПС. Това, по думите му, не е посоката за реформа, а наказателна акция.

Стане ли дума за главния прокурор Иван Гешев, в една и съща поредност ГЕРБ, ДПС и "Възраждане“ в тръс излизат на трибуната да го бранят, отбеляза Явор Божанков от "БСП за България“. Намалението с 20 млн. лв. не може да застраши работата на съдебната власт, в частност на прокуратурата, няма основание за противоконституционност, смята колегата му Крум Зарков.

Председателят на ПГ “Демократична България“ Христо Иванов смята, че става дума за отговор на дългогодишни очаквания както на обществото, така и на ключовите ни партньори.

Той обърна внимание, че днес сме в радикално променена среда за сигурност и пред лицето на тази заплаха трябва на ново, национално ниво да консолидираме българската държавност. Корупцията и липсата на отговор на корупционните престъпления са един от порталите, през които враждебното влияние на Кремъл влиза у нас, ако не затворим този портал, ще бъдем уязвими в тази рискова ситуация, смята Иванов.