Проф. Овчаров: Френското предложение не е край, а начало на преговорите

"Ние от националния кръг "За Македония" застанахме не с резерви, по-скоро с пожелание зад това предложение, защото то за нас не е краят, а началото на тези преговори. Това каза проф. Николай Овчаров в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по повод т.нар. френско предложение за ветото на РСМ.

Въпросите на историите, въпросите на езика, с които се занимава проф. Ана Кочева, която много добре ги обосновава, всичко това трябва да влезе в двустранните преговори. Този вой, който се надигна в Северна Македония след френското предложение показва, че сме на прав път. Българската дипломация трябва да се пребори да бъдат добавени нещата, които все още липсват в договора, допълни проф. Овчаров.

"Смелчагата във взимането на това решение се нарича Кирил Петков, защото той единствено реши да тръгне по нов подход към решаването на тоя проблем, който се беше запушил достатъчно дълго", коментира журналистът Иво Беров.

"Българските претенции бяха възприети като европейски искания", смята още Беров.

"Историците не успяха, и сега беше направен един пробив, оттук нататък трябва дипломатически усилия. Имало е натиск, и сега ще има натиск върху Македония и нещата могат да тръгнат, защото трябва да се разбере, че досега грешката беше в подхода", заяви Беров.

И според проф. Овчаров оттук нататък нашата дипломация трябва да си свърши работата. Той уточни, че България винаги е признавала македонската идентичност.

Иво Беров изрази мнение, че България в момента решава политически проблеми с Македония. Според него историческите въпроси, могат да бъдат разрешени по препоръката на френското предложение. Той смята, че оттук нататък трябва да се търсят не разделителните, а общите въпроси.

"Лошото е, че ние като нация сега решаваме да придобием национално самочувствие на гърба на македонците, затова че се обединяваме срещу техни искания", заяви журналистът.

Проф. Овчаров каза, че партиите у нас трябва да имат национално отговорно поведение. "Има национални въпроси, по които не можем да се делим", подчерта историкът.