Куп нарушения при контрола на храните на ГКПП "Капитан Андреево"

"Трима инспектори не дойдоха на работа в тези 4 дни на одита, като си пуснаха болнични буквално вечерта преди започване на одита. Имаме сигнали, че те и техните семейства са били заплашвани, за да си вземат болнични и да не дойдат на работа". Това каза на специален брифинг Иван Христанов, зам. министър на земеделието по повод одита на ГКПП „Капитан Андреево“ от ЕК и Официалната служба за безопасност на храните и здравен контрол.

По думите му в серията заплахи за няколко месеца са попаднали двама народни представители и 3-ма висши чиновници. На поне двама души са били предложение подкупи, за да се откажат.

Пунктът на ГКПП "Капитан Андреево“ беше отдаден под наем при съмнително проведен търг в края на миналата година, като договорът започна от 1 февруари тази година, поясни зам. министърът. В следващата седмица ще бъдат обобщени данните от проверката на договора и на дейността на пункта, извършена от три контролни органа.

Христанов припомни: "Последните 10 години управлението на тези помещения е свързано неразривно с едно лице, свързвано последните 20-30 години с подземния свят на България".

Към днешна дата по думите му фирмата е "Евролаб 2011", а човекът, представян за неин собственик, се казва Васил Димитров. "В момента, доколкото знам, е болен, и не съм сигурен дали успяха да му връчат документа за освобождаване на помещенията", каза Христанов. На въпрос кой стои зад него той отговори, че това е работа на контролните органи.

„Това, което можем да кажем, че лабораторията, принадлежаща до преди 6 месеца на Размик Чакарян, е предадена на новия представител на компанията, наела сега помещенията с договор, който ние считаме за нищожен. Внезапно един бивш служител, 10 години работил при Размит Чакарян, става изключително богат. Тук му се завещава един паричен поток, гарантиран от милиони за този 10 годишен период. Той наследява лаборатория за милиони, персонал, процедури - всичко. Ние до момента не разполагаме с документи, които да доказват тази приемственост на лабораторията между двата правни субекта, но хипотезата ми: "Не се познаваме" започва да изглежда несъстоятелна. Продължаваме да призоваем правораздавателните органи да разберат има или няма обвързаност между двата субекта" - коментира Христанов.

По темата говори и директорът на БАБХ Христо Даскалов. Той обяви, че с негова заповед договорът е анулиран. "Даваме си сметка, че ни предстои дълга сага в Съдебната система, Ние се надяваме да докажем своята правота".

По думите му от 9 години Отделът по вътрешен одит към БАБХ не е проверявала граничния пункт. В този отдел работят над 100 души. „Една част от служителите чакат властта да си отиде и да се върнат нещата", посочи той.

Проверката е констатирала, че 6-те сгради, предоставени от държавата на БАБХ, за да осъществява контрол върху всички, влизащи в страната и ЕС храни от растителен и животински произход, са в много лошо състояние. "Последните 10 години те не са били под стопанисване на БАБХ, а на фирмата, с която е имало договор", обясни Дасклаов.

Според него оттук нататък ще трябва да се вложат много средства, за да се поправят изкъртените стени, замърсените повърхности, висящите тавани. "Ще трябва да се направи основен ремонт".

Сред констатациите е и промяната на предназначението на някои сгради. Шефът на БАБХ подчерта, че става дума за фуражите. "Сградата, която трябва да контролира качеството, е със сменено предназначение. Сега е офисът на фирмата-наемателка и трите ѝ каси".

Ахилесовата пета е фитосанитарният контрол, посочиха участниците в брифинга. „Най-доходоносните дейности са били внимателно изолирани и впоследствие приватизирани“, посочи зам. министърът.

През миналата година средно на ден са отхвърляни 6 тона храни. В момента БАБХ отхвърля заради завишено съдържание на пестициди 22 тона храни на ден, което е 246 процента повече, съобщи още той. При фитосанитарния контрол партидите със завишено съдържание на пестициди преди БАБХ да започне лабораторна дейност са 0,36 процента, а след това са 0,63 процента. Общият обем, който минава контрол за предходния период е 32 хиляди тона, от които са отхвърлени 223 тона.

В периода, в който БАБХ започва своята дейност на пункта, са преминали за контрол 21 хил. тона храни, като са отхвърлени 806 тона, съобщи още Христанов. "Сравнихме и същия период на миналата година спрямо тази година", добави зам.-министърът. В онзи период на миналата година са отхвърлени заради пестициди 97 тона храни, за тази година БАБХ отхвърля 806 тона храни. Това е увеличение със 727 процента на количеството отхвърлена заради пестициди храна".

И още - "От януари 2020 г. до ноември 2021 г. в 15 от общо 23 месеца частната лаборатория е регистрирала повече изследвания, отколкото технически е способна да извърши", подчерта зам.-министърът. Друг интересен резултат от проверката е, че за юли 2021 г. няма нито една отхвърлена партида, нито един отхвърлен килограм стока, не е върната от границата и не е предложена за унищожаване.

„Това повдига въпросът за качеството на контрола, извършван преди, защо е така, имаме ли основания да изразим обоснованото допускане, че са влизали в България и ЕС храни със завишено съдържание на пестициди било заради злоупотреби, или некачествено изпълнение на лабораторната дейност“, каза зам. министърът.

ГДБОП бяха сезирани още в края на тази седмица на база на предварителните данни от одита. В понеделник ще им се изпрати сигнал с по-пълни данни, който ще бъде адресиран и до главния прокурор Иван Гещев, както и до Прокуратурата в Хасково.

"Той ще е допълнен и с откритията, че нашите собствени контролни органи не са се появили на границата в продължение на 9 години , така че те да продължат да изследват хипотезата за нарочно поведение, за свързаност между висшия състав на предходния състав на БАБХ и съответните частни оператори на границата за този период", каза проф. Даскалов.

Той бе категоричен: "Очаква се ние да паднем от власт, за да бъде възстановена старата система. Имаме притеснения както за безопасността на храните, за безопасността на хората, въвлечени в този процес последните 6 месеца. И по отношение фиска – защото ако ние не бяхме предприели тези стъпки, държавата ще изгуби между 300 и 400 млн. лева за следващите 10 години, които ще отидат в джоба на един човек. Това тест и за служебното правителство каква позиция ще вземе по този наболял проблем".

Финалният отчет на европейските институции за проведения одит се очаква към края на годината.