Доц. Киселова: Конституцията нарочно не е сложила срокове за определени дейности

„Конституцията и тълкувателното решение ( Решение 20 от 23 декември 1992 г.) нарочно не са сложили срокове за определени дейности, защото понякога е въпрос на ден, но понякога на седмица или малко повече да се съобразят други срокове по Изборния кодекс“. Това заяви за БТА доц. д-р Наталия Киселова, експерт по конституционно право, във връзка с процедурата по връчването и връщането на мандат за съставяне на правителство.

Според ГЕРБ третият мандат трябва да бъде върнат веднага. „БСП за България“ получи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на 47-ото Народно събрание нa 18 юли. По-рано днес стана известно, че Изпълнителното бюро на БСП ще предложи на Националния съвет на левицата два варианта за действие, за решение, които са в съответствие с основния закон на страната и ще бъдат с хоризонт петък.

Доц. Киселова коментира, че вариантите са левицата да предложи или да не предложи кандидат за министър-председател и ако предложи, стъпвайки на мотивите на тълкувателното решение на Конституционния съд, той ще има седем дни да проведе разговори.

Тя отбеляза, че сроковете в процедурата по връчване и връщане на мандат са сложени в Конституцията ни, за да не се злоупотреби от някоя от парламентарните групи или от държавния глава. Киселова припомни, че само част от процедурата има срокове - няма срок, в който държавният глава да връчи на първата и втората политическа сила проучвателния мандат, но има срок, в който те да върнат мандата, както и такъв, в който той да определи парламентарната група, която да получи третия мандат.

На въпрос има ли срок, в който парламентарната група, получила третия мандат, да излъчи кандидат, тя каза, че в периода 1992 до 2017 г., когато са провеждани такива процедури, като се сравнява кога са издавани указите, се вижда, че този срок от седем дни е бил спазван.

В мотивите на тълкувателното решение Конституционният съд се говори, че процедурата след двата неуспешни проучвателни мандата, се забързва, за да не бави държавният глава коя парламентарна група определя, заяви експертът.

„За разлика от първите два тура, в които президентът не е обвързан със срок, в който трябва да възложи проучвателния мандат, по-нататък се предвижда ускоряване на процедурата, тъй като периодът, в който не може да бъде съставено ново правителство (и действа служебно правителство или правителство, което е подало оставка), може да се окаже прекомерно дълъг.“ – пише в решението на Конституционния съд.

В решението е казано още, че от своя страна определената парламентарна група също прави политически консултации, допълни доц. Киселова.

„Друга особеност на процедурата в тази ѝ част се състои в обстоятелството, че президентът извършва възлагане най-напред на някоя от следващите парламентарни групи, т.е. на парламентарна група като такава, а не на посочен кандидат, и едва след това проучвателният мандат се възлага на посочен кандидат за министър-председател. Различието може да обяснено с това, че е необходимо да се даде възможност на някоя от следващите парламентарни групи също да проведе политически консултации, за да се потърси и намери начин за образуване на стабилна коалиция.“ – се посочва в решението на Конституционния съд.