Известен американски учен ce включи в търсенето на български динозаври край Трън СНИМКИ

Изследването на древната фауна, съществувала на Балканите през мезозойската ера, може да даде важни отговори на редица загадки, свързани с еволюцията на Земята.

На 14 август приключи петата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН в района на град Трън. Ценното фосилно находище, което е обект на интерес от страна на изследователи и специалисти от различни научни дисциплини, е „приютило“ както разнообразни динозаври, така и различни други гръбначни и безгръбначни животни.

Седиментните скали, скрили между пластовете си тайните на праисторията ни, са били формирани през късната креда, преди приблизително 83 милиона години. Екипът е под ръководството на гл. ас. д-р Латинка Христова и в него участват палеонтолози от столичния музей по естествена история и техни колеги от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Геологическия институт на БАН, сред които са докторантът и палеохудожник Владимир Николов и гл. ас. Дочо Дочев, започнали изследването на първата Трънска находка още в края на 2012 г. Сред тях за няколко дни се появи и писателят, кинокритик и любител на палеонтологията Благой Д. Иванов, който помагаше при търсенето на вкаменени останки, но събираше също впечатления и вдъхновение за следващата си книга, която е сюжетно свързана с българската палеонтология.

Истинското събитие по време на експедицията беше пристигането и присъединяването на известния американски професор по палеонтология Стивън „Стийв“ Брусати, който се включи в теренните дейности и се запозна с българските си колеги и със студенти, които са се насочили именно към палеонтологията. Преди броени дни ученият сподели пред БТА: „Мисля, че динозаврите от Трън имат потенциала да се превърнат в едни от най-важните нови световни открития.“

Той допълни, че макар източната част на Европа през мезозойската ера да е била предимно морска, все още формиращият се континент е бил изпъстрен със стотици острови, върху които са виреели уникални екосистеми с удивително биоразнообразие, а България може да ни разкрие как динозаврите са се адаптирали към островите и размерите на телата им са се смалили, за да оцелеят.

Макар роден в САЩ, Брусати живее и работи в Единбургския университет в Шотландия. Името му нашумя през последното десетилетие с работата му по редица любопитни и научно значими динозавърски екземпляри, сред които са китайският Qianzhousaurus, нигерийският Kryptops и румънският Balaur. Освен това ученият е сред най-търсените имена в документалното и игралното кино – той е консултант на амбициозната научнопопулярна поредица Prehistoric Planet c продуцент Джон Фавро, a cъщо и на високопрофилния блокбастър „Джурасик свят: Господство“ на режисьора Колин Тревъроу.

У нас името му доби популярност покрай българското издание на бестселъра „Възход и падение на динозаврите“, който излезе от печат преди няколко години. Брусати е посещавал страната ни и преди – през 2019 г. е лектор в рамките на Софийския фестивал на науката, а при отпътуването си вчера обеща, че ще ни посети отново при първа възможност.