Разпродават на безценица имоти от "Врана" заради дълг

172 000 лв. ни струва прокурор в Гълъбово, пише "Труд"
Прокурорите в България са предостатъчно, а някои излизат и прескъпо на държавата. Част от тях са претоварени, "отгоре" често им пращат противоречиви инструкции, не ги наказват много, ама не ги и хвалят. Това показва анализ, който главният прокурор Сотир Цацаров възложи на екип от обвинители и експерти по нареждане на Европейската комисия (ЕК). Преди година Брюксел поиска "новият главен прокурор да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти". Още с встъпването си в длъжност Цацаров обяви одита за своята най-важна задача. Сега той е готов, а прокуратурата обещава, че до 20 юли по него ще има и план за действие с конкретни стъпки. С други думи - сега е ясна диагнозата на прокуратурата и чакаме да видим какво лечение ще си предпише... Един прокурор в Гълъбово струва на държавата колосалните 172 402 лв. на година, изчислили са авторите на анализа.


Разпродават на безценица имоти от "Врана" заради дълг от 46 хил. лв., разкрива "24 часа"
Няколко апетитни сгради от стопанство "Врана" са описани от съдия-изпълнител и продадени на търг за 120 хил. лв. Прословутите 4 оранжерии на УБО с обща площ над 12 дка също вече не са държавни като оценката им е едва 20 хил. лв. Държавната фирма "Врана" ЕАД под шапката на министерството на земеделието има стар дълг от 2004 г. в размер на 46 000. Вместо да го плати, дружеството е осъдено и допуска съдия-изпълнител да описва имотите, които са били на царското семейство, а след това на УБО. Днес оранжериите, които са снабдявали елита с екологично чисти зеленчуци и плодове, и няколко масивни сгради от стопанството са частна собственост, а стойността на сделките е далеч под пазарната стойност.


Кабинетът "Орешарски" скри критики на МВФ, отбелязва "Сега"
Български управляващи за пореден път си позволиха да тълкуват и цензурират оценки на външни институции за държавното управление. Вчера Министерството на финансите пусна на сайта си информация за приключилата мисия на Международния валутен фонд. Оттам научаваме, че мисията е похвалила новото правителство за готовността му да поддържа макроикономическа стабилност, да увеличи защитата за най-уязвимите и да прави структурни реформи. Сравнение с оригиналното прессъобщение на МВФ разкрива, че в българската версия липсват важни забележки, свързани с намеренията на кабинета "Орешарски" да блокира пенсионната реформа, да раздува бюджетните разходи и да вдига минималната заплата. Подобни "редакции" имаше и по времето на бившия вицепремиер Симеон Дянков. МВФ всъщност предупреждава кабинета "Орешарски" да не стопира пенсионната реформа. "Застаряването на населението и продължаващата емиграция поставят значителни средносрочни предизвикателства пред публичните разходи. В този контекст замразяването на процеса на повишаване на възрастта за пенсиониране и промените в правилата за индексиране на пенсиите биха означавали влошаване на устойчивостта на пенсионната система", се посочва в прессъобщението на МВФ.

Мафия в зарзавата е едно от водещите заглавия на "Стандарт"
Силови структури ръководят част от браншовете в земеделието, в това число и търговията със зеленчуци и плодове. Това заяви Пламен Димитров, председател на КНСБ, по време на конференция в рамките на проект "Информирани и опитни за устойчиво земеделие". Подобни структури държат черешите в Кюстендил, кайсиите в Стара Загора, не е тайна, че зърнопроизводството до голяма степен също е в ръцете им, коментира Димитров. Според него примери могат да се дадат и за доматите. Мафията блокира достъпа до пазара на дребните производители и диктува цените, стана ясно от изказването на Пламен Димитров. Затова и повечето са принудени да продават на безценица и едва свързват двата края от реколта до реколта. В същото време има "мастодонти" в земеделието, които правят големи печалби. Наличието на земеделска мафия е публична тайна от години. Тя обаче се коментира под сурдинка и никой не смее да обяви публично съществуването й, както и да посочи кои са основните фигури в нея. Защо досега никой не е направил необходимото да премахне тези силови структури? "Няма политическа воля", смята Пламен Димитров. Това би трябвало да означава, че мафията има протекциите на различни партии, които вероятно получават пари, за да си затварят очите, коментират фермерите. И признават, че достъпът им до тържища и борси е сложен, а още по-трудно е да удържат цена, която да ги устройва и поне да покрие разходите им.

Спират бетона по морето, отбелязва "Новинар"
Строителството по крайбрежните плажни ивици Иракли, Карадере, Камчийски пясъци, Крапец, Шабленски езера, Корал Аркутино, Дюни и Маслен нос ще бъде забранено. Това решиха членовете на парламентарната комисия по околна среда и водите. Те обсъдиха предложението на Сергей Станишев да се наложи мораториум върху всички сделки с държавни земи край морето. Промените в Закона за Черноморието предвижда да се спрат строителните дейности в държавни имоти в урбанизираните и извънурбанизираните територии на устройствени зони "А" и "Б". Изключения ще се правят само за инфраструктурни обекти с местно и национално значение. Междувременно има идея за създаване на национален парк Българско Черноморие. Чрез създаването на парка управляващите целят да гарантират опазването на природата край морето. В срок от 12 месеца Министерството на околната среда и водите ще трябва да извърши проучване и да подготви предложения. Председателят на комисията Петър Курумбашев обясни, че сега действащият закон позволява администрацията да решава дали едно място може да се застрои или не. "Когато направиш национален парк, този въпрос се решава еднозначно", отбеляза той. Курумбашев заяви още, че по темата ще се проведе широка дискусия, за да се обсъдят кои плажове да влязат в Националния парк.

Данък хазарт може да бъде намален, информира "Капитал Daily"
Правителството обмисля да промени данъчния режим, с който се облагат хазартните оператори. Целта е той да стане привлекателен за интернет сайтовете за залагания. Източник от управляващите коментира, че ще се търси изход от сегашната ситуация, при която онлайн букмейкъри не желаят да получат лиценз заради неблагоприятния данъчен режим, но в същото време към техните услуги има огромен интерес от българските потребители. Според някои оценки залозите по интернет миналата година са надхвърлили 700 млн. лв.