Кабинетът "Петков" увеличил вноса и износа в Русия след войната

До края на месец юни, когато страната ни бе управлявана от четворната коалиция с премиер Кирил Петков, износът на България към Русия се е увеличил с 25% спрямо февруари, когато започна агресията срещу Украйна. За същия период вносът на стоки от Руската федерация в България се е увеличил с 10%, предава БГНЕС.

Износът от седем европейски страни за Русия в началото на лятото надхвърли февруарските стойности. Това са Латвия (с 67%), Словения (37%), Хърватия (28%), България (25%), Естония (19%), Кипър (12%) и Люксембург (7%).

В същото време се оказа, че вносът на стоки от Русия е над нивото от края на зимата в десет държави: Словения (4,4 пъти), Хърватия (2,7 пъти), Чехия (два пъти), Малта (88%), Испания (46%), Белгия (39%), Люксембург (22%), Кипър (13%) , Естония (11%) и България (10%).

В 18 държави от ЕС най-големият спад на доставките за Русия спрямо предходната година е регистриран през април, докато Гърция, Дания, Ирландия и Швеция регистрират минимум през май. Сега европейските държави увеличават износа си за Русия, като Австрия и Гърция намалиха изоставането си през юни спрямо февруари.

През май или юни девет страни от ЕС са регистрирали най-голям спад на вноса от Русия на годишна база. В същото време 13 държави през първата половина на годината никога не са намалявали вноса на руски стоки в парично изражение.

Като цяло, за първото полугодие износът на стоки от ЕС за Русия е намалял с 31% - до 28,4 млрд. евро от 41,1 млрд. година по-рано. Вносът се е увеличил с 83% до 121,7 милиарда евро от 66,4 милиарда.

След началото на руската инвазия в Украйна, ЕС започна да налага санкции на Москва, включително ограничаване на износа на различни стоки. Основните експортни ограничения бяха въведени през пролетта, когато беше забранено да се изнасят за Русия много видове оборудване, технологични продукти и потребителски стоки на стойност над 300 евро.

В същото време бяха въведени санкции срещу вноса на някои видове руски суровини и продукти, включително директни забрани и защитни мита. Някои европейски държави отказаха да преминат към плащане на руски газ в рубли, поради което „Газпром” спря доставките за тях.