Венцислав Спирдонов: Липсата на децентрализация донася дълбоки беди на българското общество

- Господин Спирдонов, какво е за Вас да сте председател на Общински съвет в областен град и ръководител на престижна организация като НАПОС-РБ?

- В никакъв случай не е добре обществените позиции да се превръщат в рутина. Аз приемам всеки проблем лично, защото знам, че зад предложението или жалбата стоят човешки съдби и независимо дали е „малък“ или „голям“ въпросът трябва да се подхожда с нужното внимание. Естествено, че когато си начело на всички председатели това предполага и по голяма отговорност, повече ангажираност. Зад всяко събитие стоят много дни работа, мислене и голяма енергия.

- С какви трудности се сблъскват местните парламентаристи?

- Трудностите са от всякакво естество – те трябва да вземат експертно и независимо решение по проблемите. Съветниците не трябва да се влияят от собствените си предпочитания, защото те представляват всички граждани. И тъй като ние сме част от властта, която е най–близо до хората, то те трябва така да решават, че да могат спокойно да продължават да се движат по улиците на града.

- Вие сте радетел на стратегията за финансова и институционална децентрализация. Коментирайте тази идея.

- Стигаме и до най-важния за мен проблем: де-цен-тра-ли-за-ция. В доклада на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) за България „Децентрализация и регионализация в България към балансирано регионално развитие“ от февруари 2021г. сред основните изводи се изтъква следното: „Регионалните разлики в доходите в България са по-големи, отколкото в повечето страни от ОИСР. Националния просперитет има тенденция да се концентрира в югозападния регион на България, а в рамките му – Столицата София (област). Например югозападният регион концентрира 35% от националния БВП през 2000 г. и 48% през 2018 г. Югозападният БВП на глава от населението е 1,2 пъти по-висок от средния за страната през 2000 г., но 1,5 пъти по-висок през 2018 г. На по-ниско ниво, столицата София концентрира 28% от националния БВП през 2002 г. и 40% през 2017 година. Делът на БВП на глава от населението е 1,9 пъти по-висок от средния за страната през 2002 г., но 2. 1 пъти по-висок през 2017 г. Въпреки че градове като Пловдив, Варна и Бургас се очертават като икономически центрове, противодействат на балансиране на тази концентрация на просперитет, други области остават назад. Въпреки последователните стратегии и програми за децентрализация, България остава централизирана. Единственото децентрализирано ниво на България (общинското) представлява сравнително малък дял от публичните разходи: 20% от публичните разходи (7% от БВП) спрямо 34% от общите публични разходи в ЕС28 (15% от БВП). Фискалната децентрализация е най-слабото измерение в процеса на децентрализация е България. Освен това някои предварителни условия за успешна децентрализация не са изпълнени, включително баланс между политическа, административна и фискална децентрализация.“

- Какви са последиците от тази централизация?

- Последиците ги видяхме в последното преброяване. Всъщност липсата на децентрализация донася много по-дълбоки беди на българското общество, отколкото можем да си представим. Разрез на населението между двете преброявания показват, че само пет общини увеличават населението си. Две от тях са най-развитите общини в периферията на София – Божурище и Елин Пелин, които от една страна имат силна собствена икономика в преработващата промишленост и логистиката, а от друга предоставят алтернатива с по-добри жилищни условия и повече пространство на замогнали се бивши жители на столицата. Сходен пример е пловдивската община Родопи, а значителен ръст се наблюдава и в Несебър, където е съсредоточена значителна част от туристическата индустрия на Бургаска област.

Останалите 259 общини обаче отбелязват спад на населението между преброяванията, а в цели 83 общини в България нямат достатъчно население, за да отговарят на критерия за минимален брой жители по Закона за административно-териториалното устройство. И няма как да е друг резултатът, при положение, че столицата София концентрира 28% от националния БВП през 2002 г. и 40% през 2017 година. Това означава, че по места остават без добри специалисти, които да поддържат добро ниво на предлаганите услуги в частния и обществения сектор. И най-лошото е, че в тези 259 общини гражданите не искат да се включват в гражданското общество, защото са заети с „битовизми“, нямат условия за културно, гражданско, бизнес и т.н. развитие, а това може да доведе до лоши управници и влошаване нивото на демокрацията и контрола.

- Какви мерки трябва да се вземат?

- Най–малкото трябва да изпълним Препоръка 460 (2021) на Конгреса на местните и регионални власти се казва дословно, които са следните:

Да изяснят разпределението на компетентностите, разпределени между различните равнища на управление, с цел да се премахне припокриването на отговорности;

Да увеличат свободата на действие на местните власти за адаптиране на упражняването на делегираните правомощия към местните условия;

Да намалят зависимостта на местните власти от финансови трансфери от държавния бюджет чрез увеличаване на дела на местните данъци (или местните дялове от данъците) и таксите в местните приходи;

Да въвеждат обективна, адаптивна, надеждна и точна система за изчисляване на съизмеримите ресурси, която следва да покрива разходите за изпълнение на общинските дейности;

Да преразглеждат законодателството за увеличаване на фискалната автономия на местните власти чрез разширяване на правомощията за местно данъчно облагане;

Да опростят правилата, прилагани по отношение на местното бюджетиране, за да се облекчи бюджетният надзор и по този начин да се осигури по-голяма бюджетна автономност;

Да осигурят ефикасна и достъпна система за обучение на общинските служители с цел укрепване на административния капацитет на общините;

Да въведат правото на конституционно обжалване, за да могат местните органи да се обръщат директно към Конституционния съд, когато закон нарушава конституционния им статут, Хартата или и двете.

- Как виждате мястото на НАПОС–РБ в тази ситуация на кризи и проблеми?

- В тези смутни времена местната власт се доказа като остров на стабилността. Общинските съвети трябва да имат важно място в децентрализираната държава и ние сме готови да подпомогнем законодателните промени в тази и други насоки. Всяка законодателна инициатива трябва да е както теоретично обоснована, така и практично изследвана. Общинските съвети и кметовете са до хората и те най-добре усещат пулса на обществото. Ние, като Национална асоциация на председателите на общински съвети, ще откликнем на всяко предложение за съвместна работа от комисиите в новия парламент. Надяваме се, че всички ще стигнем до извода, че сме избрани с една цел – добруването на гражданите на РБългария.