Парламентът прие на първо четене промените в закона за корпоративното подоходно облагане

Парламентът подкрепи на първо четене, единодушно със 159 гласа "за", промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, внесени от Министерския съвет.

Със законопроекта се предлага да се въведе нова схема за държавна помощ за регионално развитие, с която да се продължи насърчаването на инвестициите за производствена дейност в общини с безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната, както и намаляването на безработицата в тези общини, чрез осигуряване на определена заетост.

С измененията се предвижда и въвеждане на ред и начин за прилагане на регламент на ЕС от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, в която се регламентират правилата за временната солидарна вноска, която трябва да внасят дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването за генерираните от тях свръхпечалби.

Депутатите отхвърлиха измененията, предложени от Божидар Божанов ("Демократична България") и група народни представители, за въвеждането на електронни ваучери за храна, респективно отпадане на хартиените ваучери и дигитализация на процесите между администрациите и между администрациите и операторите на ваучери за храна.

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС коментира, че сметките, които Министерството на финансите (МФ) е предоставило на народните представители, показват, че максималният предел на тези данъчни постъпления от облагането на свръхпечалбите ще бъде 74 млн. лева, информират от БТА. Според него обаче това е прекалено оптимистично и размерът на постъпленията няма да бъде по-голям от 20-25 млн. лева по начина, по който ЕК е разработила този механизъм.
Относно законопроекта на Божидар Божанов, Иванов каза, че принципно трябва да подкрепят такова законодателство, но е странно дефектите в законопроекта да се решават между първо и второ четене.

В отговор Божанов коментира, че срокове и дефиниции не са фундаментални проблеми и попита какво спира МФ да въведе с наредба техническите подробности и да има преходен период. По думите му не е редно МФ с едно становище да диктува на Народното събрание какво да решава, отбелязва БТА.