Захари Захариев: Китай е основният архитект на новия световен ред

Си Дзинпин замина за Камбоджа и след това, което е още по-важно - за Бали, с желанието да покаже, че Китай е този, който се явява основният архитект на новия световен ред. Той, според мен, съумя да го покаже. Това каза проф. Захари Захариев, президент на Националната асоциация "Един пояс, един път", пред Bloomberg TV Bulgaria.

"Много колеги се опитват да кажат, че пъзелът на световната политика вече е окончателно нареден. Не, той е в процес на нареждане. И, както знаем от историята на човешката цивилизация, всички тези ентропии, свързани с пренареждане на пъзела на интересите, винаги са били свързани с много остри конфликти, с не само политическо, но и с военно противопоставяне. И винаги са били обагряни и с много кръв. Мисля, че сегашният период не прави изключение, не само заради Украйна и други, продължаващи конфликти, на които сме свидетели в Близкия Изток, но и по отношение на нарастване на напрежението в други центрове с реалната заплаха там също да се стигне до реална конфронтация. Достатъчно е да погледнем към Западните Балкани".

На тази база Китай гради своите външнополитически оценки, подчерта проф. Захариев.

Последните срещи на Си Дзинпин бяха използвани, за да се отправят определени послания с ключово значение. Едно от тях касае региона на Югоизточна Азия, който винаги е бил изключително важен за Китай, обясни той.

"Напълно естествено е да се използват тези пътувания, не само да се подчертае ролята, мястото и значението на всички страни в този регион във външнополитическата стратегия на Китай, в неговите икономически планове за бъдещето, но и да се отправят послания, които да изиграят ролята на въздържащ фактор най-вече за апетитите на САЩ към този регион".

"Друго, което се следи с внимание от Пекин, е, че периметърът на действие на НАТО не е само Евроатлантическия, но и Тихоокеанския регион, че НАТО трябва да се превърне във инструмент на глобалната политика и в Далечния Изток. В този контекст трябва да се разглеждат двете знакови пътувания на Си Дзинпин".

На въпроса каква ще бъде външната политика на Китай Захариев заяви, че тя е да се укрепва световният ред и сигурност. Причината е, че при такова развитие на света, големият печеливш през XXI век ще бъде именно Китай, ако обаче не се позволи крайният национализъм и етнокултурното противопоставяне да вземат връх във формирането на новата архитектура.

"Причината е, че китайската икономика бива определяна като моторът на световната икономика, а и определено можем да кажем, че и в научно-техническата сфера Китай догонва САЩ и не е далеч моментът, в който той ще задмине Съединените щати. Не е случайно, че един от възловите документи, подписани от Байдън, е за стимулиране на научно-техническото развитие на САЩ, особено в сферата на електрониката, на микропроцесорите. Говорим за мащабна програма от 1,3 млрд. долара, които ще се излеят и то за много кратък период от време, за да задвижат колелото на научно-техническите решения в тези области. Това е отговор на напредъка на Китай и опита му да заеме първото място и в този план".

"Стратегическите интереси на Китай диктуват съюза с Русия".Този съюз е определян от една страна от идеологически виждания, произтичащи не толкова от миналото, колкото от "много допирни точки в идейно-политическите оценки за света и световното развитие между Путин и Си Дзинпин", изтъкна професорът. "Другото е, че те имат и общия градивен капитал, натрупан и в исторически план".

"И не на последно място, това е фактът, че става дума за две страни с огромна обща граница, като от едната страна се намира основната част от стратегическите резерви, не само на Русия, но и целия свят. Фактор е незадоволеността на китайската икономика от доставките на подобни суровини и невъзможността да се направи цивилизационният, исторически скок, който стои в основата на китайската мечта, без да се гарантират подобни доставки. Тук имаме трайна общност на интересите между двете страни".

Що се отнася до мира и войната, то Китай твърдо стои на позицията, че трябва да се намери политическо решение на конфликта в Украйна и второ, че това може да стане единствено по пътя на мирните преговори между двете страни, каза Захариев.

"Третото е, че проблемът, което доведе до войната в Украйна и който продължава да поддържа пламъците на тази война, излиза далеч извън границите на самата Украйна, а касае взаимоотношенията между една от суперсилите - Руската федерация, и от друга страна т.нар. "консолидиран Запад" в лицето на НАТО и ЕС, който се приши малко или повече към американската стратегия на НАТО".

Липсата на консолидирана външна политика на ЕС и политика на сигурност, пречи да се стигне до ясно очертана стратегия по отношение на бъдещето и на геополитическото място на евросъюза в това бъдеще, заяви професорът. От тази гледна точка идва критиката, че "в момента евросъюзът до голяма степен е един придатък на геополитическата стратегия на САЩ, а интересите в тази стратегия в никакъв случай не съвпадат в тези две общности. Това, в по-далечен план, не вещае добри времена за Стария континент".