Панчугов: Последното нещо, което бяха по-голямата част от хората в кабинета "Габровски", е независими експерти

Кои бяха важните теми през изминалата седмица във вътрешно и външно политически план. Несъмнено една от основните беше това, че Народното събрание отхвърли кандидатурата на проф. Николай Габровски за премиер, издигната с първия мандат на ГЕРБ-СДС.

След 3 часа дебати 238 народни представители дадоха своя глас, "За" - 113, "Против" бяха 125. Своята подкрепа дадоха депутатите от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС, "Български възход". Против бяха БСП, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане"
Защо се случи това?

“Първата причина е неспособността да се формулира дневен ред на управление, който да е достатъчно конкретен и специфичен, за да може да позволи плаващи мнозинства. Втората, да убеди българските граждани в необходимостта от точно това управление. Последните два месеца бяха загубени в това да се говори за необходимостта от управление, за стабилност и за важните въпроси и кризи, които трябва да се решават“.

Това каза в интервю за БНР политологът Христо Панчугов.
“Това правителство отразяваше опит да се намерят фигури, които да служат като връзка с различни политически формации. Последното нещо, което бяха по-голямата част от тези хора, е независими експерти. Целта на кабинета по-скоро беше сглобяване на опит за политическа подкрепа, на кабинет, в който всяка формация може да разпознае хората, които познава.

Шенген беше прекрасна възможност политическите партии да започнат диалог за необходимите реформи, които да дадат основание да смятаме, че следващата година България може да бъде приета там“, каза още той в ефира на “Нашият ден“.
Главният прокурор на ЕС Лаура Кьовеши призова Европейския парламент да отнеме имунитета на двама гръцки евродепутати, включително на Ева Кайли, която е замесена в скандал за подкупи от чужбина.

“Това за пореден път показва, че има разлика в подходите към темата за корупцията - в Европа, и в България. Дали ще бъде доказано, тепърва ще видим. Това в някаква степен е отражение на желанието на Европейската прокуратура да покаже, че има инструменти, през които може да действа.

Не смятам, че някой вече мисли, че корупцията е нещо, което съществува само в България. Голямата разлика е в способността на отговорните институции да проведат разследване и да повдигнат обвинения.

От години критиката на ЕС към България не е, че всички политици са корумпирани, а по-скоро, че доминиращата тенденция е на политически чадър и неспособност на прокуратурата да се откъсне от зависимости“, посочва още той в интервю на Александър Райчев в “Нашият ден“.