Трети сме в света по смъртност заради мръсен въздух

България е трета в света по смъртност заради мръсен въздух и към страната ни вече са предявени искания за налагане на санкции заради недопустимите нива на замърсяване. Само през 2016 г. емисиите на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със симптоми при деца с астма и 298 случая на хроничен бронхит при възрастни. Здравните разходи за подобни случаи са между 1 млрд. евро и 1 млрд. 800 хил. евро на година, сочи анализ на CAN Europe (Мрежа за действие за климата - Европа).

Затова в отворено писмо до председателя на Народното събрание, премиера, президента, лидерите на парламентарно представените партии, както и до ресорните институции, енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България, застават зад ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в „Енергетика“ до 2026 г., договорен с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Декларацията на Коалицията за климата е в отговор на сформираната на 16.12. от синдикати, представители на въглищната индустрия и местната власт „Коалиция „Анти - 40%“. Въпреки тази позиция на българската въглищна индустрия, през изминалия уикенд Европейският съюз окончателно реши производителите на електроенергия и тежките замърсители, обхванати от Схемата за търговия с емисии, да ограничат замърсяването си с 62% до 2030 г. Споразумението също предвижда всички приходи от пазара на въглеродни емисии да бъдат изразходвани за действия в областта на климата.

Заложената в НПВУ реформа е не само изпълнима, но и наложителна заради климатичната криза. Тя е първият реален ангажимент на България към европейските климатични цели за 2030 г., които страната ни подкрепи през 2020 г. Повечето средства за нея вече са предвидени по различни инструменти на Европейската зелена сделка. Тези заключения се потвърдиха от дискусиите относно моделирането на изпълнението на реформата в рамките на работата на Комисията за енергиен преход към Министерски съвет.

„Резултатите от симулациите в Комисията по енергиен преход не са красноречиви, че ангажиментът за намаляване на емисиите носи негативи за българското общество. Но непоемането на този ангажимент би довело до загуба на средства по Териториалните планове за енергиен преход и НПВУ, както и до невъзможност за ускорено въвеждане и оптимална експлоатация на нови ВЕИ мощности поради свръхкапацитети в настоящата енергийна система, казва Мария Трифонова, зам.-председател на Комисията по енергиен преход (КЕП).

Енергията от слънце и вятър вече от няколко години се утвърждава като най-евтиния източник за производство на електроенергия. В тази пазарна ситуация по-бързото изграждане на евтини ВЕИ мощности в Гърция и Румъния може да превърне България в нетен вносител. Гърция цели да произвежда 80% от енергията си от ВЕИ до 2030 г., а в Румъния делът на ВЕИ се увеличава до над 50%. Цената на енергията от въглища расте и заради растящата цена на квотите за въглеродните емисии.