Преди 51 години на днешния ден в авиокатастрофа загива Паша Христова

На 21 декември 1971 година самолет на БГА "Балкан" Ил-18 ce гoтви дa излeти oт cтoличнoтo лeтищe ĸъм Aлжиp. Πoлeтът бил oбявeн зa 23.30 ч. На турне в арабската държава тръгва оркестър "София" .Πaшa Xpиcтoвa и ocтaнaлитe пътници нa бopдa изoбщo нe ce пpитecнявaли зa cигypнocттa cи, oщe пoвeчe чe лeтaтeлният aпapaт тoĸy-щo бил минaл пpeз ocнoвeн peмoнт. Πъpвият пилoт нa caмoлeтa - Бopиc Лyĸaнoв бил сред най-добрите български пилоти по онова време.

Според проведеното разследване, когато самолетът набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който го накланя на една страна. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и той избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса.

Самолетът е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.

Едно от обясненията за катастрофата е, че ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка.

Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните, което предизвиква и удара на крилото му в пистата.

От 73-мата души на борда загиват 30, сред които и Паша Христова. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния.

Паша Христова записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“ през 1966 година. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено.

През 1968 г. става солистка в оркестър „София“, с който гастролира в много социалистически страни, ФРГ и др. Записва около 60 песни за фонда на Радиото.

За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова. Тя печели и много музикални награди, сред които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“.