Четири са основните приоритети на общата политика на ЕС в областта на рибарството

Четири са основните приоритети на общата политика на ЕС в областта на рибарството – риболов и контрол, аквакултури и преработка, водено от местните общности развитие и морско наблюдение. По тях ще бъдат съфинансирани дейности, насочени както към самите риболовни кораби, така и към развитие на инфраструктурата – пристанищни инфраструктури, лодкостоянки, за подобряване на капацитета и дейностите. Част от дейностите, които ще бъдат съфинансирани от програмата, ще бъде събирането на отпадъци. Това е важно, тъй като Черно море е едно от най-замърсените в ЕС. Това заяви Георги Събев, заместник-министър на земеделието, ръководител на Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 и ръководител на Управляващия орган на Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

Той цитира проект от 2018 г., показал, че замърсяването с отпадъци в Черно море е два пъти по-голямо от това в Средиземно море.

Затова акцент в новата Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА) 2021-2027 г. е Черно море, което много често бива свързвано с развлечения, но същевременно е източник на доходи и възможности за крайморските общности, както подчерта Събев. "То все пак е споделено море, но България, като членка на ЕС, носи отговорности за ползването, съхранението и опазването на биологичните ресурси и биологичното разнообразие, което в геополитическия контекст става предизвикателна задача", коментира той.

Сред целите на ПМДРА 2021-2027 г. е заложено още укрепването на икономически, социално и екологично устойчиви риболовни дейности, производство на аквакултури и преработка на продукти от риболов и аквакултури. В тази връзка предприятията ще бъдат подпомогнати за инвестиции в повишаване на енергийната ефективност, дигитализация и диверсификация на производството.

България е деветата държава членка с одобрена ПМДРА 2021-2027 г. от целия Европейски съюз. Общият бюджет на програмата е 121 349 569 млн. евро или 237 335 486 млн. лева безвъзмездна финансова помощ, като разпределеният финансов ресурс от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (EФМДРА) е в размер на 84 944 698 млн. евро или 70 процента от общия бюджет, а националното съфинансиране е 36 404 871 млн. евро или 30 процента от бюджета на програмата.

Събев допълни, че ще бъде подпомагано и разнообразяване на дейностите, които могат да извършват рибарите. По думите му това е изключително необходимо предвид тревожното състояние на редица рибни запаси както в Черно море, така и в другите води на ЕС. Ще бъдат съфинансирани дейности със създаване на туристически продукти и подобряване на условията на труд в предприятията.

Управляващият орган на програмата подчерта, че ще бъде засилен контролът както върху професионалния, така и върху любителския риболов. По думите на зам.-министъра голяма част от запасите е на критични нива. За десетте търговско значими вида в Черно море ситуацията не е по-различна от тази в другите държави на ЕС. Събев изтъкна, че една от причините е дребномащабният риболов, като в България има регистрирани над 1700-1800 кораба за този вид риболов. "Това оказва натиск върху рибните запаси и при недобро управление създава предпоставки за проблеми", посочи той.

По приоритет две ще бъдат насърчавани дейности, свързани с аквакултурите, и предлагането на пазара на продукти от аквакултури. Това ще даде възможност за отглеждането на видове, с които могат да се произвеждат протеини. С тях могат да бъдат заменени протеините от по-интензивните животновъдни сектори, които според науката имат влияние върху промените в климата.

"Това е перспективен сектор предвид нарастването на световното население, ще има нарастване и на търсенето на протеини. Към това направление на проекта ще бъдат насочени близо 40 процента от финансовия ресурс. Също така ще се подобри даването на видимост на българските продукти от аквакултури", обясни зам.-министърът.

Той допълни, че по приоритетната ос "аквакултури и преработка" също ще се дава видимост и ще бъдат насърчавани европейските схеми за качество, които ще бъдат популяризирани и чрез Стратегическия план за Общата селскостопанска политика (ОСП). "Тези схеми все още не са достатъчно разпространени в България. Имаме само три защитени селскостопански продукта", каза Събев и посочи за пример държави като Франция, които имат вече близо 400, а съседна Гърция – над 100. По думите му тези схеми са наистина важни, защото дават видимост на уникални продукти, които се произвеждат в конкретни региони. Друг пример е северната ни съседка Румъния, която вече има един такъв защитен продукт от аквакултури.

"Тази защита гарантира както автентичност в свойствата и качествата, така и повече видимост на съответния продукт, с което се повишава търсенето му, а оттам и приходите за производителите", обяснява ръководителят на Управляващия орган по програмата.

Според него приоритет три – водено от местните общности развитие, е изключително важен за подпомагането както на бизнес производителите, така и на местните административни капацитети. "20 процента от ПМДР ще бъдат насочени към изпълнението на стратегии, свързани с водено от местните общности развитие", сподели Събев. Той уточни, че в досегашния програмен период е имало финансиране за 9 такива инициативни рибарски групи, а в следващия ще има за 15 - както по Черноморието, така и във вътрешността на страната.

С финансов ресурс от 3 млн. лева безвъзмездна финансова помощ ще бъде подкрепено и международното управление на океани и осигуряването на безопасно, сигурно и устойчиво управление на моретата и океаните чрез системи за управление на корабния трафик и програма от мерки за намаляване на натиска от риболовните дейности в защитените зони. "Това са специфични дейности със специфични бенефициери, но вярвам, че този вид дейности, заедно с тези за събирането на данни за морската среда, за различни видове, са наистина важни за това да направим българските крайморски региони икономически по-значими, стъпвайки на икономически анализи, базирани на науката. Това е успешният модел – взимане на решения въз основа на точна и прецизна информация", заключи Георги Събев.

Важен аспект от прилагането на ПМДРА 2021-2027 г. е и повишаване на знанията за морската среда и разширяване на морското наблюдение.

Изпълнението на Програмата ще допринесе за прилагането на Общата политика в областта на рибарството, както и на Морската политика на Европейския съюз.