Експерт: У нас усещането за корупция е безкрайно силно

Неефективно правосъдие, безнаказаност на изпълнителната власт, политическа зависимост на полицията и сериозни проблеми в медийната среда. Това са само част от проблемите в България, които констатира преди дни в свой доклад Групата на държавите срещу корупцията на Съвета на Европа (ГРЕКО). Кой е източникът на всички тези проблеми и има ли надежди за разрешаването им?

„Пореден доклад, който казва познати за нас неща, които ние просто във времето или пренебрегваме, или нямаме към кого да адресираме, с оглед на това, че няма действащо Народно събрание, което да се заеме с тях продължително, ако има политическа воля.“ Това заяви в студиото на Euronews PrimeTime правният експерт към Институа за пазарна икономика Иван Брегов.

„Изброени са неща, които не са маловажни, но едва ли са толкова апетитни за широката част от българското общество“, посочи той и даде пример с някои неуредици в МВР.

За пореден път не е ясно какви дарения получава МВР и дали това не го поставя под някаква икономическа зависимост.

Брегов даде пример с общини, които даряват гориво на областните дирекции на МВР и по този начин се поставя под съмнение доколко органите на реда биха разследвали местните власти за незаконни дейности.

В доклада на ГРЕКО е показана и неефективността на КПКОНПИ, като е направен преглед на законопроекта, представен от Министерството на правосъдието и приет вече на първо четене, посочи още Брегов. Той обаче не очаква реформата в антикорупционната комисия да бъде окончателно приета и приложена.

Според правния експерт препоръките в доклада на ГРЕКО не са толкова конкретни, а по-скоро дават обобщена рамка в множество насоки и се отправят отново бележки какво е прилагано дотук и защо няма резултати.

Най-големият въпрос е с усещането за корупция, което е безкрайно силно, както на инвеститорите, така и на българските граждани, а делата срещу лица от висшите етажи на властта са изключително малко на брой, като още по-малко са влезлите в сила присъди, които по някакъв начин да установят всичко това.

„Свикнали сме и на по-конкретни и остри доклади“, посочи Брегов. По думите му особено разлика няма.

„Единствената разлика е, че може би ние привикнахме с критичния прочит на българската среда, привикнахме с това да няма институционални последици и политическа ангажираност. Какъвто и доклад да има, става ясно, че работата на терен трябва да се свърши тук от нас, първо ние като граждани и след това чрез нашите представители в Народното събрание“, подчерта правният експерт.

Последствията от неосъществените реформи в правосъдния сектор у нас ще бъде забавяне на разплащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, отбеляза Брегов.

Според него в полето на правосъдието е имало три важни неща, които 48-ото Народно събрание е можело да свърши – това са разделянето на антикорупционната комисия на две части, приемане на механизма за разследване на главния прокурор, включително временно му отстраняване и защитата на лицата, подаващи сигнали за извършени престъпления от негова страна, както и приемането на промени, свързана с етичните кодекси на българските съдии и прокурори.

Нито една от тези теми обаче няма да бъде придвижена, защото няма политическо време и убедено мнозинство, смята Брегов.

„Късият хоризонт и липсата на политическа воля ще ни кара дълги години да бутаме тези теми без напредък“, коментира правният експерт.

По думите му големите последици ги плащаме ние като общество, а критиките отвън са необходимото зло, което да ни кара да движим напред.

„Не искам да слушам едни постоянни критики към страната, но те са необходимата помощ отвън, която да ни провокира нещо да пожелаем сами да променим“, заяви Брегов.