Васко Кръпката: Комунистите се оказаха по-големите капиталисти и сега станаха путинисти

Има хора, които са против Деня в памет на жертвите на комунизма, защото са свободни. Когато не бяха свободни, бяха по-ниски от тревата. Сега обаче са свободни и са против. Това е нормално в демокрацията – свободата е да има допускане на различно мнение. Това каза в студиото на Euronews Bulgaria музикантът Васил Георгиев – Васко Кръпката.

Само това мнение не трябва да се налага и доминира. За съжаление тяхното започна да доминира и то в централни медии, което е тъжно и необективно. Сега с тази война, в която са толкова ясни нещата – щом и тук има друго мнение, значи това е някаква пълна олигофрения.

По-агресивно и лошо нещо от комунизма не се е случвало според мен. И в музикален, и в човешки план. Така че се радвам, че България е свободна в момента.

За секунди измислих песента „Комунизмът си отива“. Ей така, пътьом. Карах си москвича такси, все още бях барабанист в група „Старт“. В мазето си бях направил моята група и репетирахме с „Подуене блус бенд“. Отидох при Георги Минчев, светла му памет и му казах, че имам една песен „Комунизмът си отива“ и той каза „качвай се веднага да я изпееш“.

Излязох с една българска, стара, счупена китара пред 100 000 човека и в рамките на 3 минути станах герой в очите на тези хора. Това за мен беше едно музикално излитане.

На първите митинги не бях на сцената, а пред сцената. Само да кажа, че нито имам репресирани роднини, нито реституция, нито приватизация. Всичко е от чистото чувство за свобода.

Тази песен нито ми е поръчана от някого. Аз я подарих на СДС. Нито съм член на СДС, нито съм бил в партия, освен в „Бирената партия“, което беше майтап.

Злите сили натрапиха едно мнение, че нищо не било станало, промените не са се случили и това е неуспешен преход, и не знам си какви глупости. Това абсолютно не е така.

Разбира се, че комунизмът си отиде. Просто комунистите се оказаха по-големите капиталисти и сега станаха путинисти. Те само си сменят имената. Но самата система си отиде.

На цената на една вечеря в местната кръчма сега отивате до Рим и обратно. Аз съм в еврозоната още откакто чух „Бийтълс“ за първи път.

Свободата не е даденост и не е паднала от небето. Тя е резултат от труда на много хора. Дръжте се за рокенрола и ще бъдете свободни. При рокенрола няма как да се върне комунизмът.