Калфин: Не трябва да чакаме за еврозоната

"Не трябва да гледаме на еврозоната като на спортно постижение. Защото можем да се разочароваме, ако това не се случи. Не трябва да седим и да чакаме, за да дойде някаква дата, за да приемем някакви закони. Би трябвало да се настроим по различен начин. Еврозоната дава много възможности за икономиката и трябва да направим всичко възможно да се възползваме от тези възможности".

Това каза пред БНР Ивайло Калфин, бивш външен министър, бивш вицепремиер и социален министър, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

И допълни, че икономиките в тази зона трябва да бъдат близки не заради времената на положителен растеж, а заради времената на кризи:

"Когато се предприеме една мярка за цялата валутна зона, то тя да действа за всички страни по един и същи начин. България има интерес и би трябвало да се опитаме максимално бързо да се приближим по производителност на икономиката и по равнище на доходите до средните европейски нива".

В предаването "Неделя 150" Калфин допълни, че и правителствата, и централните банкери би трябвало да са съгласни с разширяването на еврозоната.

"Гледа се дългосрочно доколко една държава е стабилна и доколко нейната икономика се движи в синхрон с икономиките в еврозоната. В България се разшириха темите - със съдебната система, с борбата с корупцията. И в тази област трябва да се прояви решителност, но не заради европейските партньори, а заради българските граждани".

По думите му доходите не растат с разходи от бюджета и с публични средства, а с ръста на икономиката, затова влизането в еврозоната би трябвало да се измерва с производителност на икономиката (конкурентоспособност и добавена стойност) и доходи.

"Не е нормално да се правят дългове, за да се дават заплати".

Той определи като странно действие това, че парламентът е накарал правителството да предоговоря Плана за възстановяване и устойчивост:

"Не трябва да гледаме на него като на поредните пари, които ще получим, а да видим какво ще се промени в България. Забавихме се много, не поискахме всичко, което можеше да поискаме - около 60%. Може би ще има корекции. Не можем да предоговорим Плана цялостно".

Във връзка с темата РСМ в Европейския съюз - според него ситуацията трябва да се промени двупосочно - България да спре да размахва пръст, а РСМ да спре с провокациите.

"Трябва да помислим как можем да живеем като съседи, а не като държави в конфликт... Правата на хората би трябвало да бъдат в центъра на това, което България прави".