България се бави с изработването на карта на сеизмичния риск

В България не съществуват нормативни документи, които регламентират получаването на оценки за съвременните движения, напреженията и деформациите на земната кора. Българските власти пропускат възможността в последните години да бъде изработена карта на сеизмичния риск у нас.

След подготвянето на методиката за анализ, оценка и картографиране на сеизмичния риск през 2018 г., възложена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и изработена с европейски средства, дейностите по изготвяне на карта са спрени.

Такава карта би могла да оценява риска по райони и да анализира сеизмичната опасност и уязвимостта на сградния фонд и инженерните съоръжения.

В предаването "Преди всички" на БНР бившият заместник-министър на регионалното развитие инж. Валентин Йовев коментира, че става дума за опасно бездействие:

"Към момента този проект нито е започнал, нито е реализиран, но по времето, когато беше направена тази методика, която е един вид задание за изработване на този анализ, оценка и картографиране на сеизмологичния риск на Република България, ние успяхме да започнем, но някак си не ни стигна времето, а не, че нямахме намерение да работим по тази методика. В тогавашните бюджети бяха осигурени около 10 милиона лв., защото това се отнася до анализ на риска на всяка една сграда. Това е зависимостта между степента на увреждане на сгради и съоръжения и сеизмичните въздействия".

Самото земетресение не убива, убиват сградите, подчерта той:

"Съществуват много аспекти на уязвимост. Тя произтича от различни физически, социално-икономически, екологични фактори. Тази уязвимост варира в рамките на дадена общност и във времето".

Правителствата имат определена вина за това, което се случва, категоричен е Йовев.

"Ако се направи такава карта, тя ще има положителен ефект, ако се случи подобно земетресение в България. Независимо, че нашите сгради са много по-добре проектирани - говоря за новите. Паспортизацията, за която продължавам да твърдя, че е необходима и тя е необходима за старите сгради, защото новото строителство така или иначе има. При липса на каквато и да е документация за старите сгради, при едно такова земетресение ние разчитаме на визуален оглед на сградата от специалист-инжценер, който да каже дали би била устойчива при вторични трусове или трябва да се събори. Паспортизацията е нещо, което трябва да се направи".