Плугчиева: В европейски план нямаме един ясен профил, който да покаже приноса на България в ЕС по дадени политики

Миграционната политика на ЕС е една от най-чувствителните и с много разногласия вътре в страните членки. Най-засегнати са страни като нас, които са на външната граница на ЕС. Това каза в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" политикът и дипломат Меглена Плугчиева.

Случаят отпреди два дни край Локорско е поредното доказателство, че основната група мигранти, която идва в страните от ЕС, е от Афганистан. Редно е да се запитаме какво се случва в Афганистан, след като САЩ и ЕС го напуснаха. Там няма стабилизация и е факт, че тези хора наистина търсят убежище. Същевременно поток тече и от Северна Африка, изтъкна тя.

"Това означава, че единият голям въпрос е стабилизация и помощ за тези страни. Другият въпрос е регулация на миграционната политика в ЕС и различията, които там съществуват, към това се добавя и войната в Украйна", посочи Плугчиева.

Според нея ислямизацията на Европа е факт. Постави въпроса, че след посещението на австрийския министър-председател у нас и лобирането му за допълнително финансиране за България заради мигрантския натиск, такова не е пристигнало.

Плугчиева коментира и списъка "Магнитски", като посочи, че това е тревожно и уронва нашия престиж като страна.

"С голямо огорчение трябва да ви кажа, че и на Балканите изглеждаме зле, и в европейски план също. В европейски план нямаме един ясен профил, който да покаже приноса на България в ЕС по дадени политики. Това, което можехме да направим и се очакваше от нас - да бъдем с лидерска роля в региона на Балканите и с такава роля в Черноморския регион. За съжаление ние освободихме тази ниша", каза тя.

По думите ѝ все повече Хърватия заема тази роля и не е учудващо, че тя влезе в Шенген, в еврозоната.

България от две години е в непрекъснати избори, което говори за политическа нестабилност, несериозност за партньорите ни.

Плугчиева се спря на посещението на черногорския президент, който пристига у нас по покана на нашия президент. Посочи, че между България и Черна гора съществуват едни много добри партньорски и приятелски отношения. Нашият основен ангажимент е да им съдействаме и да ги подкрепяме в евроинтеграционния им път. Подчерта обаче, че имаме и редица пропуски.

"Имаме една инициатива, която се подкрепя от много други посланици и колеги, съответно да привлечем младежите в тези балкански страни да учат в България. Защо ги тласкаме да ходят към Белград или към Западна Европа, когато ние имаме близка история, култура, а и дс голяма част от тях имаме сходна езикова близост, което ни дава предпоставки да ги привлечем. Правихме такава борса в Черна гора, но ми се струва, че е недостатъчна, тъй като Черна гора е твърде малка. В Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина това би могло да се направи и това е дългосрочно действащ проект", посочи тя.

Плугчиева е категорична, че има много факти за това, че от много години насам Балканите са обект на натиск от страна на Русия. Един от сериозните проводници на тези интереси е чрез Сръбската православна църква, която е един политически актьор не само в Черна гора, а изобщо на Балканите. По думите ѝ ЕК и ЕС остават в дълг. ЕС закъснява в реалната си помощ за Балканите. Не бива да се допуска това бяло петно на европейската карта - Западните Балкани, да се превърне в черна дупка.

"2003 година беше Срещата на върха на ЕС в Солун и обещанието - бъдещето на Балканите е в ЕС. Сега е 2023 г. 20 години напредъкът в това отношение е крайно недостатъчен, особено при новата геополитическа ситуация, в която се намираме", коментира тя.