Крум Зарков се срещна с д-р Ивайло Дерменджиев

Днес бе проведена среща между Министъра на правосъдието Крум Зарков и председателя на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев. Поводът е внесено на 27.02.2023 г. от страна на ВАдС предложение по чл. 122, т. 11 от Закона за адвокатурата, което има за предмет усъвършенстване на законодателството във връзка с процедурата по регистрация на фирми – дружества с ограничена отговорност.

Става въпрос за Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда увеличаването на дружествения капитал или внасянето му в рамките на процедурата по регистрация на ЕООД/ООД, да става задължително чрез банка. ВАдС запозна министър Зарков с обстоятелството, че след 2019 г. българските банки често възпрепятстват регистрацията на търговците като отказват да влязат в клиентски отношения с тях.

Инициативата е на адв. Явор Харизанов от платформата www.BezGishe.bg и адв. Венелина Фотева от АдвД "Фотева, Танев и Минчев".

На срещата присъства и представител на СНЦОП „Обединение на свободните адвокати”, както и адв. Ивайло Данов – бивш председател на Софийска адвокатски съвет. Очаква се предложението на ВАдС да бъде подкрепено и от множество от адвокатските колегии, особено след като на проведеното в събота общо събрание на адвокатите в страната (ОСАС), въпросът с отказите на банките бе поставен като проблем от трима отделни делегати. ОСАС взе изрично решение, с което прикани съвета дa пpeдпpиeмe необходимите дeйcтвия зa paзpeшaвaнe нa въпроса.

Адвокатите изтъкват, че подобно изискване не се поставя в Търговския закон и работи във вреда на инвестиционния процес заради необоснованите откази на банките да откриват набирателни сметки за внасяне на капитал при учредяване на търговски дружества. Предполага се, че става въпрос за затруднения на банките винаги да изпълняват съответните нормативно поставени изисквания.

Адвокати коментират, че тези откази никога не съдържат мотиви и обосновка. Те се предоставят на търговците в устна форма и за тях остава единствената възможност да ги обжалват като индивидуални административни актове. Във връзка с поставения проблем в адвокатурата съществува пълен консенсус, който е наличен въпреки големите различия, които отново бяха предмет на разгорещени дебати на проведеното последно Общо събрание. Обединението на свободните адвокати бе първата организация, която сигнализира и потърси решение.

Бяха изпратени уведомления до БНБ, Асоциацията банките, Българската агенция за инвестиции и ДАНС. На проведено заседание на ВАдС предложението получи одобрение от членовете и съответно бе внесено незабавно в Министерството на правосъдието. То предвижда при регистрация на фирма (ООД) и при увеличаване на капитала, вместо „документ за внесен в банка капитал”, заявителите да представят декларация от управителя, че капиталът е внесен при него. ВАдС констатира, че след 2009 г., установеният в закона минимум на учредителния капитал на ООД бе намален на 2 лв.

В резултат, често разходите на търговците за откриване на набирателна сметка превишават в пъти стойността на внесената в нея сума, представляваща капитал. Процедурата затруднява гражданите и юридическите лица и поради големия обем документи, които следва да бъдат съставяни при откриването на банкови сметки, което отнема от тяхното време, а по същността си представлява обикновена формалност. Често след регистрацията на фирмата набирателната сметка се закрива и се открива нова сметка. ВАдС отделя специално внимание на мнението, които ситуацията съставя у чуждестранните инвеститори. Онези, на които е отказано съдействие от страна на банките остават с лоши впечатления от банковия сектор, които се прехвърлят и върху българската държава.

Предложението изтъква несъответствието на нормативната уредба с Конституцията на Република България и по-специално чл. 19, който урежда правото на свободна стопанска инициатива. ВАдС изтъква, че то има абсолютен характер и не следва да зависи от положителната оценка на трети лица, независимо дали става въпрос за банки или държавни органи.

Конституцията също гарантира, че чуждестранните инвестиции и стопанската дейност се закрилят от закона. От ОСА информират, че една от държавите в ЕС, в които не се изисква участието на банка в процеса на регистрация на фирми е Естония. Чрез подобни решения за улесняване на бизнеса естонското правителство е успяло да привлече чуждестранни инвеститори въпреки по-високите данъчни ставки в сравнение с България, а държавата се е превърнала в една от най-бързо развиващите се европейски страни.