Ирене Планк: Българската политика би трябвало да си постави една много важна цел: да задържи своите млади хора тук

Българската политика би трябвало да има една много важна цел: нека тази толкова красива и богата на потенциал страна да задържи своите млади хора тук, да видят те някаква перспектива, казва посланик Ирене Планк пред Deutsche Welle. Ирене Планк е била пълномощничка по стратегическата комуникация във Федералното министерство на външните работи в Берлин, а преди това е завеждала отдел „Икономика и човешка права“ в същото министерство. В периода 2012-2016 година тя работи като заместник-началник на кабинета на ГС на НАТО в Брюксел.

ДВ: Какви са първите Ви впечатления от България?

Ирене Планк: Ако ме питате като частно лице, ще Ви кажа, че съм направо въодушевена: както от красотата и многообразието на българската природа, така и от новия си роден град София. Градът е красив, тук се случват толкова много интересни културни събития, тук човек се чувства уютно.

ДВ: Имахте ли предварителна представа от България. Имахте ли някакви конкретни очаквания, какво си представяхте?

Планк: Факт е, че знаех малко за България. От една страна, защото досегашната ми професионална кариера ме е водила по-скоро в други части на света, от друга – защото в Германия съм чувала твърде малко за България. И откакто съм тук, все се питам: Защо не съм дошла по-рано, страната е толкова интересна, а и важна от политическа гледна точка, има толкова много потенциал. Доста приятели и роднини вече ми дойдоха на гости тук и всеки от тях винаги реагира по един и същи начин: „Уау! Защо не сме идвали още тук? Защо чак сега забелязваме България?“ Това показва, че имаме важна задача, не само ние като посолство, но и българската страна: да популяризираме не само в Германия, но и в цяла Европа големия потенциал на България – туристически, икономически и културен.

ДВ: Госпожо Планк, Вие споменахте своята досегашна кариера. Няколко години сте работили като заместник-ръководителка на кабинета на Генералния секретар на НАТО в Брюксел. В България и в цяла Източна Европа в момента страшно много се говори за НАТО, а Вие вече се срещнахте с неколцина български политици. Какво им препоръчахте по отношение на НАТО, от гледна точка на своя голям опит?

Планк: Да, вече имах възможност да разговарям по темата. Разбира се, днес това се случва в контекста на руската война срещу Украйна. Според мен както за България, така и за редица други държави от НАТО, тази война предизвика един ефект, който нашият канцлер нарече „епохален поврат“. Този поврат се случва в много области, трябва, естествено, да се случи също така във военната. Както и става. Днес България също е изправена пред важни технически предизвикателства: превъоръжаването на армията, която отчасти все още работи с техниката от времената на Варшавския договор. Сигурна съм, че останалите съюзници в НАТО с радост и много ефикасно ще помогнат на България с оглед на текущата модернизация. Също и в ролята си като членка на ЕС Германия стои рамо до рамо с България. Членството в двете организации има доста допирни точки.

ДВ: Понеже стана дума за ЕС: вътре в Евросъюза се смята, че България има сериозен проблем с борбата срещу корупцията и с върховенството на закона. Какви са Вашите първи впечатления в това отношение? Какво чувате от Вашите български партньори по темата?

Планк: Да, това е една много комплексна и трудна тема. Ако ми разрешите, ще кажа няколко думи от гледната точка на Германия. Една от най-важните функции на ЕС е помощта, която той оказва в развиването и укрепването на структурите на правовата държава и в подпомагането на тяхното функциониране. Сегашният План за възстановяване предлага една добра възможност за ЕС активно да осъществи тези свои обичайни задачи. ЕС има грижата държавите реално да получат европейските пари, предвидени за осъществяването на определени цели. В момента ЕС си е поставил амбициозната цел да преструктурира икономиките в посока зелени и устойчиви технологии. Тази цел е особено интересна и важна за България, защото тя чудесно съвпада със собствената цел на България да модернизира икономиката си.

Нека да си припомним, че България в рамките само на една година почти се освободи от руска енергийна зависимост – това е голямо, забележително постижение, което не бива да подценяваме. Но какво става оттук-нататък в посока устойчивост? Тук вече се намесват европейските пари, които обаче са обвързани с условия. Едно от тези условия е съдебната реформа, подобряване на правовата държава, истинско върховенство на закона.

Наскоро един човек от икономическата сфера (няма да споменавам имена) ми каза, че когато имаш телефонния номер на важен министър, можеш направо да му се обадиш, за получи фирмата „зелена светлина“ за едно или друго. Това е изкушение, включително и за едно посолство, което може да си каже: „Да, тук ние имаме сериозна тежест, ще се обадим и ще уредим въпроса.“ Но това не бива да е така. Трябва да е напълно безразлично дали имам нечий телефонен номер или го нямам, просто фирмите трябва равноправно да участват в публичните търгове.

ДВ: Когато говорим на такива теми: изненада ли Ви фактът, че в списъка на санкционираните по закона „Магнитски“ сред европейците най-многочислени са именно българите?

Планк: Законът „Магнитски“ е акт на правителството на САЩ. България обаче е член на ЕС, а на своя територия и по отношение на своите членове Евросъюзът използва други инструменти. Ние нямаме закон „Магнитски“ и за това си има основателни причини, което обаче по никакъв начин не омаловажава важността на въпросния закон за ситуацията в България. Когато говоря за нашите собствени инструменти, аз имам предвид обвързването на европейските средства с напредък в областта на правовата държава. Може би този инструмент работи по-бавно, но според мен неговото прилагане води до уеднаквяване на разбирането за правова държава и на нейните стандарти вътре в ЕС.

ДВ: След приемането на България в ЕС преди 16 години двустранните отношения с Германия сякаш останаха на заден план. Но тях ги има, според мен те са дори много жизнени и активни. Какво заварихте в това отношение, когато поехте поста?

Планк: Веднага се набива в очи високото качество на икономическите отношения. Двустранният стокообмен достигна рекордно равнище, а колкото и да е изненадващо България дори има плюс във външнотърговския баланс. Установих, че тук действа една невероятно жизнена и активна обща Търговско-промишлена камара, в която са организирани много германски, български и смесени фирми. Непрекъснато чувам много окуражителни неща за стопанските ни връзки. И друго: голямата българска диаспора в Германия, това са над 430 хиляди души, доколкото помня…

ДВ: Официално, а сигурно има и сива зона…

Планк: Да, разбира се, това са роднини, които идват на гости, хора, които не остават през цялата година в Германия. Според мен това е нещо уникално в ЕС. Българите, които живеят в Германия, и германците в България (макар да са по-малко) могат да градят мостове между двете страни. В областта на културата например сме поели по много успешен път. През декември присъствах в Берлин на първия концерт на Софийската филхармония на сцената на Берлинската филхармония – този концерт предизвика силен отзвук. В областта на културата има огромен потенциал. Лично аз съм запалена читателка и ми се иска на немски да излизат повече произведения на български писатели, защото знам, че тукашната литературна сцена е много жизнена и модерна. Знам, че навремето в Берлин българската филология е била на голяма почит – и трябва да видим как това положение може да се възроди.

ДВ: Вашата дипломатическа мисия като посланичка в България започва в момента, когато страната за четвърти път излиза на предсрочни парламентарни избори. Няма да Ви питам за очакванията Ви по отношение на една или друга партия, но какво мислите по тези два въпроса: ще има ли висока избирателна активност и ще има ли правителство в резултат от изборите?

Планк: За избирателната активност: може би не е работа на едно посолство да агитира за активно участие в изборите, но на мен лично като европейска гражданка ми се ще от все сърце да призова за избирателна активност. Ние сме заедно в ЕС, това е нашият общ дом, така че, когато казвам нещо за изборите, то не е някаква чуждестранна намеса: в този общ дом аз просто живея в друга стая и когато в съседната стая гласуват, това засяга и мен.

Ето защо ще кажа, че високата избирателна активност е много, много важна! Ако бях българка, навярно и аз първоначално бих реагирала така: „Е, стига вече, за пети път през последните две години! Нямам повече желание.“ Смятам, че този рефлекс трябва да се преодолее, нали затова ни е даден разумът – за да не действаме само водени от чувствата.

ДВ: Когато говорим за двустранните отношения: от редица свои разговори в София аз установих, че тук малко се знае за германската политика. Например за новата инициатива на външната министърка Анналена Бербок за „феминистка външна политика“. В същото време съм чувал от много германски колеги и политици комплименти за широката представителност на жените в българския политически и обществен живот. Дали ако в София възникне редовно правителство, германската външна министърка би дошла на посещение, включително и с такива теми в политически си багаж?

Планк: Краткият отговор гласи: Да, външната министърка би имала интерес да посети България. А по-дългият отговор гласи: Пък и не само тя! Имаме много важни въпроси за обсъждане: приемането на България в Шенген, в еврозоната. Вече си представям посещения на вътрешната ни министърка, на финансовия министър…

ДВ: На федералния канцлер?

Планк: Разбира се, ще си поставим и такава цел. В рамките на интеграцията на нашите структури за сигурност мога да си представя и посещение на министъра на отбраната. И можете изцяло да разчитате, че ние като посолство ще проявим голяма активност. Но понеже споменахте „феминистката външна политика“ и факта, че много българки са се изкачили на високи позиции: мисля, че това не бива да бъде повод за самодоволство и успокоение.

Жени на висока позиция - добре, но според статистиката около 36% от жените на възраст между 18 и 29 години са ставали поне веднъж жертва на насилие от страна на своя партньор. При това положение няма как да кажем, че всичко е прекрасно. Някой ще рече: Но външната политика си е външна политика, какво общо има това с феминизма? Очевидно не се разбира самата същина на въпроса: за да се изградят трайни структури, трябва да се работи с всички засегнати.

Ето ви един пример. Наскоро беше отбелязана 30-годишнината от Дейтънското споразумение, което е много важно за всички на Балканите. И какво прави впечатление, когато гледаш архивните кадри от подписването му? Ами че там са само мъже! Добре, донякъде е понятно, когато си припомним онази ситуация, войната, в която всички главни актьори бяха мъже, но какво стана после с Дейтънското споразумение? Няма да соча никого с пръст, обаче наблюдаваме едни напълно занемарени граждански структури, част от страните там все още нямат приемлива здравно-осигурителна система, нямат приемливи граждански структури и в областта на образованието. А в резултат от това младите хора просто си тръгват, напускат.

За да затворя кръга на това свое дълго обяснение на „фeминистката външна политика“: Съставът на хората около масата за преговори е решаващ за това какви теми се обсъждат. Когато до масата не са допуснати определени хора, тогава техните теми изобщо не се обсъждат, а един хубав ден ще последва лошото възмездие. Това означава, че една външна политика, която размишлява кои групи трябва да се включат в определени процеси, една такава външна политика гарантира устойчивост. Ще си позволя съвсем да го опростя: Когато имате само мъже, тогава до решение се стига по-бързо, защото те търсят бързо решение.

ДВ: Раз-два-три – готово?

Планк: Да. Но дали това решение ще бъде устойчиво? Другият вариант е по-бавен, дори тeгав, но накрая се появяват стабилни демократични структури, получава се държава, от която младите хора не бягат. Така стигаме пак до България: според мен страната има демографски проблем, който засяга всички нас, гражданите на общия европейски дом.

Българската политика би трябвало да си постави една много важна цел: нека тази толкова красива и толкова богата като потенциал страна да задържи своите млади хора тук, да видят те някаква перспектива. Да си кажат, че искат да изпращат децата си в тукашните училища. Защото в България има добро образование, културата на включване в обществото е развита, тук знанието и науката са на почит – българинът знае, че за да получи добра работа, му трябва добро образование. Тъй че България има потенциал да включи всички в градежа.