Валентин Тончев, ДПС: Спасяването на българските евреи е свидетелство за силата на човечността

Историята за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война е свидетелство за силата на човечността пред лицето на неописуемото зло. 80-ата годишнина е забележителна глава от историята на България, с която народа ни трябва да се гордее. Във време на огромна жестокост и насилие, България се изправя в защита на своите еврейски братя и сестри, показвайки ни, че дори в най-мрачните времена надеждата и човечността могат да надделеят. Това заяви Валентин Тончев от ДПС.

Животът на 48 000 души – приятели, съседи и роднини – е цена, която българите отказват да платят дори в името на най-съкровеното – осъществяването на своя национален идеал. Всъщност, по ирония на съдбата, именно германският пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле в своите мемоари най-добре обрисува вродената толерантност у българите, останала неразбираема за него:

„Българското общество не разбира истинското значение на еврейския проблем… Обикновеният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството, още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен… Българите не намират у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях…”, пише с неодобрение Бекерле.

Така в един от най-мрачните периоди от европейската история, у нас очевидно е съществувало това, което днес наричаме гражданско общество. Това е своеобразен протест не само срещу всяко огъване на властите в България против изконните човешки ценности, но на практика и срещу Германия, чиито танкове вече са прегазили почти цяла Европа.

Днес, трябва да си дадем сметка, че през 1943 г. в условията на извънредно сложна външно и вътрешнополитическа ситуация, политическият ни елит е проявил разум, отговорност и чувство за национален и общочовешки дълг. Сега, когато отново сме изправени пред сложни външнополитически предизвикателства, когато на стотина километра от границата ни се води най-мащабната война в Европа след края на Втората световна война, отново сме призвани да проявим политическо лидерство и да намерим път към национално помирение в името на националния интерес. Само така ще можем да предадем на идните поколения урока, на който на свой ред ни научиха нашите предци – на мъдростта, човеколюбието и честта.