Стефан Кръстев: SLAPP делата са добре премислена стратегия за сплашване

Документалната поредица на Антикорупционния фонд (АКФ) "Под прицел – три свободни пера“, в която разказват лични истории за SLAPP дела "стратегически дела срещу публично участие“, как през такива дела се упражнява натиск върху журналисти в България от страна на политици и бизнесмени, които искат да заглушат журналистически разследвания, както и случая "Медиапул", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стефан Кръстев от АКФ.

"Медиапул" и поредното SLAPP дело срещу тях

"Това дело се набива в очи, първо, с огромната сума, която се иска от тях (1 милион лева) за материал, който препредава стенограма на Министерския съвет. Т.е. няма дори някакво особено журналистическо мнение в него, за което да се търси отговорност. Очевидно е, че тази сума, на първо четене, изглежда смехотворна и несериозно, но после си даваш сметка, че всъщност това е добре премислена стратегия за сплашване. Както и в повечето SLAPP дела или дела-шамари, тези, които ги започват, не си поставят за цел да ги спечелят, но си поставят за цел максимално дълго и пространно да упражняват тормоз и натиск върху журналистите срещу които са делата. И в крайна сметка го постигат.

Голяма част от тези дела завършват със загуба на страната, която ги е започнала, но продължават много дълго време, с години и тези, които ги започват, използват всички възможности, които им предоставя правосъдната система у нас. И този дългогодишен тормоз поставя журналиста в огромно напрежение, дори и да не се отрази като автоцензура, напрежението не спира.

Целта е да се отправят послания към всички журналисти. Знаем, че средата, в която се намираме, прелива от връзки между корпорации и политически сили и това е фонът, върху който се случват тези SLAPP дела. Фактът, че една корпорация може да се държи по този начин и да ограничава свободата на словото, е много тревожен. Защото както корпорациите, така и политиците трябва да бъдат отворени към въпроси на журналистите. Трябва да се намерят начини да се противодейства на това, иначе то ще се случва във всеки един момент, то тогава, докато е възможно да се случва."

Защо националните медии не отразяват SLAPP дела срещу колегите им

"Очевидно е, че редакционните политики на големите телевизии се съобразяват с политически и други институционални влияния и това прави тези телевизии слепи за изключително голяма част от важните теми за българското общество. Не само по въпроса за насилието срещу журналисти, а и по много други теми, те напълно отсъстват от националния ефир. Дори и завършени разследвания, с конкретни доказателства, насочващи към корупционни схеми по тях, каквито има и АКФ, не присъстват в големите медии.

До момента, до който някоя държавна институция, като например прокуратурата, не се изкаже официално. Преди това никакви разследвания нямат достъп до национален ефир. Друг е въпросът, като има институционален отговор, как в отразяването на отговора на институцията липсва контекстът на историята. И се пуска само отговора на институцията – няма проблем. И единственото, което се чува в национален ефир, е – няма проблем."

За отговора на прокуратурата по случая "Осемте джуджета", както и целия разговор със Стефан Кръстев можете да чуете в звуковия файл.