Иван Нейков: Министърът на финансите е този в правителството, който трябва да казва - "няма"

"Когато в Министерството на финансите се готвят проектите на бюджет, професионално е да се подготвят три варианта - песимистичен, реалистичен и оптимистичен. Разликата от предишните години е, че сега предстоят избори и всичко, което ще каже министърът на финансите по отношение на бюджета, се пречупва през изборите. Това е в основата на тази нервна реакция, която се получи в обществото. Щеше да е по-тревожно, ако имаше само един вариант на бюджета".

Това каза пред БНР социалният експерт Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика, бивш социален министър.

И допълни, че министърът на финансите е този в правителството, който трябва да казва - "няма", защото започне ли да казва - "има", то трябва да се внимава, защото е сигнал към другите министерства - "искайте" и може да се стигне до необуздан популизъм.

"Това с увеличението на минималната работна заплата е малко прибързано, защото тук действа старият модел на определяне на МРЗ, когато всички искат нещо и идва министърът на финансите и казва – "това ще е МРЗ". Докато сега вече имаме решение на парламента, което казва, че МРЗ се определя на базата половината от средната работна заплата за страната през предходните 12 месеца. За догодина никой не знае каква ще е средната работна заплата в предходните 12 месеца, за да кажем сега колко ще е МРЗ. Рано е да се определя. Икономиката върви добре, безработицата е от най-ниските от началото на Прехода. Ако спазваме формулата, приета от парламента, МРЗ няма да е 940 лева, а друга сума".

Нейков подчерта, че е очаквал в прогнозата на МФ да чуе за един съществен проблем, който се е натрупал през последните години – даването на подкрепа "на калпак":

"Този подход води до огромен разход на пари. Министърът на финансите трябва да се пребори срещу този подход... Трябва да се създаде система, от която да се знае на всеки български гражданин как му помага обществото - получавал ли е добавки, помощи. Не искаме да направим такава система, затова – "давай да даваме на всички по равно, никой да не плаче". Феноменът на границата може да бъде избегнат, когато подкрепяш хората с различен размер - този, който има най-големи нужди, ще получи най-много, този с по-малко нужди - по-малко".