„Отпушват“ смяната на състава на ВСС! Назрява питане до Конституционния съд

При положение, че съдиите, прокурорите и следователите избраха свои представители във Висшия съдебен съвет (ВСС), трябва ли старите членове да си ходят и да встъпят новите, представляващи съдебната квота? При какви условия може да стане това? Допустимо ли е парламентът с бездействието си да блокира встъпването на избраниците на магистратите за членове на ВСС? Това коментира lex.bg.

Тези въпроси настоява да бъдат изпратени до Конституционния съд (КС) съдията от Софийския апелативен съд (САС) Милен Василев, а искането е подкрепено от състав на Върховния административен съд (ВАС) по време на съдебно заседание. То е проведено два дни преди шестимата съдии, избрани за членове на ВСС да поискат да встъпят в длъжност (повече виж тук). Те все още не са заели постовете си, тъй като Народното събрание така и не избра своите представители в съвета, а КС прие, че за да не се стигне до там с бездействието си парламентът да закрие орган на съдебната власт, старите му членове трябва да продължат да изпълняват функциите си (повече за решението на КС виж тук). Решението на конституционните съдии обаче не се отнасяше пряко до ВСС, а за Инспектората към него.

Сега състав на ВАС с председател Тодор Тодоров и членове Росен Василев и Хайгухи Бодикян прие, че КС трябва да даде своето тълкуване, което да реши и бъдещето на ВСС, който е поставен в безпрецедентна ситуация – съставът му е с изтекъл мандат, а същевременно има избрана съдебна квота, която не встъпва.

Тримата върховни съдии са решили да се обърнат към Звеното за анализи и тълкувателна дейност в съда, което може да постави ключовите за управлението на съдебната система въпроси пред Пленума на ВАС. Съставът приема, че те не може да се обърне пряко към КС, тъй като ще се иска тълкуване на Конституцията, а не обявяване на противоконституционност на закон. Следва да се отбележи, че едно фундаменталните тълкувателни решения на КС през последните години беше след сезиране на състав от върховни съдии, т.е. беше направен пробив в разбирането, че само Пленумите на ВКС и ВАС могат да искат тълкуване на Конституцията (за пробива и за постановеното след него тълкувателно решение виж тук и тук).

Въпросите за бъдещето на ВСС

Въпросите, които поставя съдия Василев и се подкрепят от тримата върховни съдии, са:

1. Прекратяват ли се с изтичането на мандата по чл. 130, ал.4 от Конституцията функциите на изборните членове на Висшия съдебен съвет в хипотезата, когато не са избрани нови членове от парламентарната квота, но са избрани нови членове от съдебната квота и са налице всички членове по право по чл. 130, ал.1, изр. 2 от Конституцията?

2. Конституционно допустимо ли е започването на изпълнението на функциите на новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет от съдебната квота да се постави в зависимост от изпълнението на задължението на Народното събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота?

3. При наличието на изтекъл мандат по чл. 130, ал.4 от Конституцията и осъществен нов избор само на част от изборните членове на Висшия съдебен съвет конституционно допустимо ли е и при какви условия избраната част да започне изпълнението на функциите си?

Както се вижда, те следват логично от ситуацията, в която се намира в момента кадровият орган на съдебната власт след предишното решение на КС, което обаче не се отнася пряко до ВСС.

Съставът на ВАС припомня, че КС прие, че е конституционно недопустимо да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на ИВСС. Конституционните съдии нарекоха това „несъщинско удължаване“ на определения мандат и го определиха като „защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при които не са избрани членовете от състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира той, и при липсата на други, установени изрично, конституционни (законови) механизми за продължаване на дейността на държавния орган“.

„С избраните членове от квотата на прокурорите и следователите, включително и членовете по право е налице минимално необходимият числен състав на новия колективен конституционно установен орган – Висш съдебен съвет, съгласно тълкуването на Конституционния съд. Неясни остават основанията за неконституирането му и във връзка с това са поставените въпроси“, заявяват върховните съдии Тодоров, Василев и Бодикян.

Като отбелязват, че при хипотетично невстъпване на един от избраните членове или изтичане на мандата на някой от членовете по право, минимално необходимия числен състав за определени решения би бил неналичен.

Съдебната квота и тримата големи са 14 от общо 25-имата членове на ВСС. Те изпълняват изискването на закона за специалното мнозинство, с което се вземат кадровите решения в двете колегии – 8 гласа в съдийската (шестима избрани и председателите на ВКС и ВАС) и 6 гласа в прокурорската (четирима избрани прокурори, един избран следовател и главният прокурор). Пленумът на ВСС обаче взема решения със 17 гласа за избор и освобождаване на тримата големи, както и на собствените си членове.

Делото на съдия Милен Василев

Както стана ясно, поводът тези съществени за цялата съдебна система въпроси да се поставят пред ВАС, а от там и евентуално пред Конституционния съд, е дело на съдията от САС Милен Василев.

Той обжалва отказа на Съдийската колегия на ВСС да го повиши в Търговската колегия на ВКС по реда на чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт. Той беше постановен на 22 ноември 2022 г., т.е. след изтичането на мандата на ВСС на 3 октомври 2022 г. В гласуването на решението са участвали трима от членовете на СК от съдебната квота – Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова и Севдалин Мавров (четвъртият – Олга Керелска, отсъства). Затова съдия Василев твърди, че решението да не бъде повишен във ВКС е нищожно, тъй като е взето от незаконен състав.

Историята с конкурса за Търговската колегия на ВКС е дълга. Тя започна в началото на 2018 г., когато Съдийската колегия обяви конкурс за три места в Гражданската колегия, а през лятото на следващата година беше обявен такъв и за три места в Търговската колегия. През октомври 2019 г. с решение на Пленума на ВКС обаче бяха прехвърлени три съдийски бройки от Гражданската в Търговската колегия и това стана при висящи към онзи момент конкурси за тези две колегии.

Решението на Пленума на ВКС на няколко пъти беше обсъждано от Съдийската колегия, но дълго време тя не реши как точно да запълни прехвърлените три бройки – дали по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, като приеме, че са освободени, към коя колегия да ги причисли, т.е. в рамките на кой конкурс да бъдат запълнени. Докато колегията се чудеше, Върховният административен съд отмени конкурса за Гражданската колегия и остана само този за ТК на ВКС.

След произнасянето на ВАС, на 27 септември 2022 г. СК реши, че прехвърлените три места всъщност са новоразкрити в Търговската колегия на ВКС и трябва да бъдат обявени за заемане чрез нов конкурс.

Два месеца след това решение, Милен Василев, който участва в конкурса за повишаване в ТК на ВКС, подаде заявление да бъде назначен там по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Той застъпи мнението, че тези три места са освободени, а не новоразкрити.

На 22 ноември 2022 г. Съдийската колегия отхвърли заявлението му като каза, че в Търговската колегия няма освободени места, за да бъде повишен Василев и отново повтори тезата, че става дума за новоразкрити бройки.