Първи звънец на 49-ото Народно събрание

В 10,00 ч. днес най-възрастният депутат Вежди Рашидов от коалицията ГЕРБ-СДС ще удари първия звънец от трибуната на 49-ото Народно събрание. Без големи очаквания за дълголетието и на този парламент – пети в условията на двугодишна политическа криза, избраниците на народа ще се опитат да намерят отговор на нерешимата задача за съставянето на правителство.

За разлика от ситуацията след предсрочните парламентарни избори на 2 октомври м.г., когато президентът Румен Радев свика Народното събрание на 17-ия ден от вота и с месеци протака консултациите за нов кабинет, този път държавният глава е решил да действа по-експедитивно. Той декларира, че ще насрочи първия работен ден на депутатите веднага щом ЦИК обяви имената на новоизбраните и призова партиите да се заемат с намирането на устойчива формула за съставянето на редовен кабинет, вземайки си поука от предишните наддавания.

Правителство на определящите себе си “проевропейски” политически сили или обединение около т.нар. хартиена коалиция (ГЕРБ, БСП и ДПС) – това е голямата следизборна дилема. Все повече анализатори обаче изказват предположението, че скоро ни очакват нови предсрочни парламентарни избори, тъй като нито победителите ГЕРБ-СДС ще успеят да съберат гласове за свой кабинет, нито това ще успеят вторите – коалицията “Продължаваме промяната – Демократична България”, или пък някоя от по-малките формации в Народното събрание. От ПП-ДБ вече обявиха, че няма да подкрепят под никаква форма правителство с мандата на ГЕРБ, а първата политическа сила едва ли ще рискува месеци преди местните избори да влезе в открито съглашение с БСП и ДПС.

Дори и да не успеят да изберат правителство, депутатите могат да изпълнят някои неотложни цели, неглижирани в предишния парламент с многочасови и многодневни дебати около въпроси като например връщането на хартиената бюлетина. Вече четвърти месец държавата работи с удължен миналогодишен бюджет, а дълго чаканата съдебна реформа и законите, от чието приемане зависи да получим средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, отлежават за неясни времена.

В достолепната сграда на Народното събрание, чиито основи са положени през 1884 г. с мечтите за свободна, европейска и преуспяваща България броени години след Освобождението, депутатските банки ще заемат представители на шест политически сили по волята на избирателите.

Най-голямата парламентарна група – на ГЕРБ-СДС, се състои от 69 души, “Продължаваме промяната – Демократична България” е представена от 64 депутати, “Възраждане” – от 37, ДПС – от 36, БСП – от 23, и “Има такъв народ” – от 11.

Както и в предишния парламент 58 от от 240-те депутати са жени. Най-младият народен представител – Георги Кръстев от ГЕРБ, е на 24 г., а най-възрастният – Вежди Рашидов от ГЕРБ, е на 72 г. Рамадан Аталай от ДПС е рекордьор по брой на депутатските мандати с цели 12. В редиците на народните избраници изпъкват двама премиери – Бойко Борисов и Кирил Петков, а освен традиционните професии като юристи, икономисти и лекари колорит придават двама поети, двама бивши състезатели по борба и по вдигане на тежести и организатор на сватбени тържества.

Веднага след тържественото полагане на клетва народните представители трябва да изберат свой председател и да се заемат със законотворчество. В това време президентът е задължен по Конституция да проведе консултации с парламентарно представените сили, преди да връчи първия мандат за съставяне на кабинет. А ако не успее с нито един от трите, го очаква обичайното – да назначи ново служебно правителство.