Стефан Цанев: Диалогът между глухи хора е точно това, което става днес с нашите партии

"Имам подозрения, че на Румен Радев това му е приятно, че той не страда от това, че партиите не се разбират, не могат да формират правителство и не могат да свикат нормално НС. Другото е категорично вярно, че партиите със своето неразбирателство го карат да управлява еднолично. Това става 2 години пред очите ни". Това коментира пред БНР писателят Стефан Цанев.

"Всеки говори това, което иска да каже, а не слуша другия какво е казал. Диалогът между глухи хора е точно това, което става днес с нашите партии, които не могат да се разберат как да поделят властта и вече пети път избираме, ходим на избори, а резултатите, разбира се, не могат да се променят - те ще бъдат все едни и същи и така може да караме още 5 години", смята той.

Когато се води спор, ти трябва да разбереш и правотата на своя опонент, категоричен е Стефан Цанев и добави, че самохвалството е много неудобно за слушане:

"Няма нищо по-неприятно и по-противно от държавник, който се хвали. /.../ Управлявали най-добре, а сме най-зле - много интересно как от най-добро управление се получава най-лош резултат".

Според писателя разделението се дължи на алчност за власт и пари:

"Не виждам причини за такова разделение в нашите партии. Ако се вслушате в думите им, ще видите, че те говорят едно и също, почти се покриват. Много рядко има партия, която има категорична разлика. Такава разлика има в говоренето на "Възраждане". При другите партии аз не виждам разлика в техните цели, за които говорят - като глухи хора, които се карат, без да се чуват, че говорят едно и също".

Все пак Стефан Цанев е на мнение, че разделението не е стигнало до народа:

"Това няма начин да не се просмуче във всички слоеве на обществото - бавно и полека. Тогава ще бъде вече страшно, ако това стане, защото това вече означава гражданска война. Засега имаме война между политиците, но не и сред хората от народа".

Липсва ни единство, каза Стефан Цанев в предаването "Неделя 150" и призова партиите да си подадат ръка и да намерят общото между себе си:

"Няма начин да няма общо. Общото е повече от различията. Мисля, че различията в нашия т.нар. политически елит е въпрос на себелюбие, на суета, на някаква болезнена амбициозност".