Експерт: Парите за здраве у нас са колкото и в Европа, бедата е,че половината от тях идват от пациентите

Трябва да е ясно на всички, че сумата в България за здравеопазване е тази, която се ползва средно в Европа. Голямата беда е, че половината от тези пари вадят пациентите, които не могат да го правят, когато са тежко болни. Трябва да променим финансовия модел възможно най-бързо. Нямаме стратегия за здравеопазването. Това заяви Андрей Марков, член на УС на Българска болнична асоциация, в студиото на Блумбърг България.

„Работодателите винаги стриктно изпълняват частта, която трябва да бъде поета като застраховане от тях. Очакванията са, че държавната администрация ще направи същото. В момента застраховането е точно наполовина за държавните служители, а на практика се лишава така здравната система от едни средства, които са много важни“, посочи Марков.

„Всички в системата знаят, че това, което се осигурява като публични финанси в момента, представлява само половината от това, което се използва за здравеопазване. Ние нямаме вече солидарно-осигурено здравеопазване за всички граждани на обществото, защото се налага частта от парите, които не достигат, да се доплаща от джоба на болните. Това е гигантският проблем на системата“.

Според него има замръзване в някои норми – в правилото, например, да сме застраховани само в една компания.

„Имаме много събития, които пречат на правилната реализация на идеята за допълнително здравно осигуряване. Фондовете, които работят, са палиатив. Те са малко и недостатъчни и се явяват като лукс на някои компании. Това е капка в морето на фона на общия проблем и общия недостиг“.

„Трябва да помним и да настояваме пред политици и управленци, че имаме нужда от промяна на финансовия модел на системата. Навсякъде парите са малко и не достигат“, изтъкна гостът.

„Продължаваме да бавим реформирането, да не убеждаваме и гражданите и компаниите, че застраховането трябва да се случи, но политиците трябва да решат как да се случи“.

По думите на Марков в проектобюджета за следващата година няма нищо ново за здраве и здравеопазване. „Това е много жалко и много неприятно. В годините назад имаше непрозрачно и неправилно разпределяне на средствата, насрочване към практики в системата, които не са определени като най-важните. Това се случи дори по време на коронакризата“, добави той.

„Решенията за разпределение на средствата трябва да следват болните хора, хората, които имат нужда от помощ... Пациентите трябва да управляват собствените си средства... Имаме нужда от национални решения като нация, а не от лобизъм“.

Според Марков ефектът върху продуктивността от профилактиката от работодател може да е изключително голям. „За да може да се намеси здравната система, трябва да има мероприятия, които ранно да диагностицират заболявания“, каза той.