15 въпроса за корупцията в България

През октомври 2013 година се навършват 15 години от създаването на Асоциация „Прозрачност без граници” (Transparency International – България).
Асоциация „Прозрачност без граници” е първото национално представителство в Югоизточна Европа на международната организация за превенция и противодействие на корупцията Transparency International
24 години след началото на прехода към демокрация и свободна пазарна икономика корупцията продължава да е във фокуса на общественото недоволство, а страната ни е неизменна част от групата държави, в които стандартите за прозрачност и почтеност в политическия, обществения и икономическия живот са далеч от водещите световни и европейски практики.

През изминалите 15 години Transparency International-България алармираше политическата класа, медиите и обществеността за незавидните резултати, които страната получава в редица международни изследвания. Индексът за възприятие на корупцията (водещото международно проучване на TI, измерващо нивото на корупция в публичните институции в повече от 180 държави) показва ясно липсата на напредък в тази област
– през почти целия изследван период индексът на България варира около едни и същи стойности, които са значително по-ниски от средната стойност на индекса за Европейския съюз. В рамките на ЕС България „традиционно” заема последните места в класацията, наред с Румъния и Гърция.

Другото значимо международно изследване на TI – Световният корупционен барометър – допълва информацията относно общия антикорупционен климат в страната, очертан от Индекса. Резултатите от Барометъра показват, че ниските общи стойности на Индекса се дължат на няколко проблемни сектора и институции. Въпреки полаганите усилия за реформи и противодействие на корупцията, все още не могат да бъдат достигнати стандартите за прозрачно, отчетно и ефективно функциониране на съдебната система,
политическите партии, парламентът и системата на здравеопазването.

Днес Transparency International-България поставя на общественото внимание кръг от въпроси, на които обществото ни и политическата класа е крайно време да предложат ясни отговори.

България в групата на изоставащите в борбата с корупцията - докога?

Актуалните доклади на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейската комисия и Transparency International показват, че България разполага със законодателство, което в основните си параметри съответства на стандартите за финансиране на политическата дейност, и приложение, което очертава пропастта между закон и практика. Една от най-съществените последици от несанкционираното навлизане на пари с неясен произход в политиката е заплахата от корумпиране на политическите партии, които са основен инструмент за изразяване интересите на различни обществени групи в управлението, както и опасността от дискредитиране на институциите.

През 2001 година Асоциация „Прозрачност без граници” за първи път разработи и приложи свой подход за наблюдение на финансирането на предизборните кампании. Въз основа на него през годините бяха установени редица системни опити за заобикаляне и нарушаване на правилата за финансиране на политическите партии и на предизборните кампании. В резултат на инициативите и експертизата на организацията бяха извършени редица промени в законодателството, които съответстват на водещите стандарти в тази област. Въпреки напредъка в законодателството, до този момент основен проблем остава ефективното разследване и налагането на адекватни санкции за незаконно финансиране на политическата дейност.
Асоциация „Прозрачност без граници” ще продължи да извършва мониторинг на финансирането на политическата дейност и да настоява за приемането на правила, които да доведат до ефективно разследване и санкциониране на незаконното финансиране на политическите партии и предизборните кампании на кандидатите.

"Мръсни" пари и "черни" каси в политиката докога ?

24 години след началото на прехода към демокрация и свободна пазарна икономика връзката между парите и политиката остава забулена в тайна и неясна за българското общество. Липсата на правила, по които бизнесът и организирани групи от обществото защитават свои легитимни интереси, води до приемането на закони и до изпълнението на управленски решения, които са взети в резултат на задкулисен натиск и в противоречие на обществения интерес. Въпреки поредицата от препоръки, анализи и дискусии, България все още остава една от малкото европейски държави без конкретни правила в тази област.

От началото на ноември 2013 година Transparency International – България ще инициира своя кампания за приемане на правила, които да направят прозрачна лобистката дейност в България.

Една от най-съществените последици от несанкционираното навлизане на пари с неясен произход в политиката е заплахата от корумпиране на целия изборен процес, дискредитиране на институциите и накърняване на основно право на гражданите – правото да избират свободно своето управление. През последните няколко години, към нерешените проблеми с некоректните данни в избирателните списъци и непрозрачното финансиране на предизборните кампании се добавиха лошото администриране на изборния процес и системните опити за злоупотреба с избирателните права на гражданите. Купуването на гласове и контролираният вот се превърнаха в емблематични понятия за изборите в България.

Нарастващото значение на проблемите в изборния процес, свързани с купуване на избирателни гласове, контролиран вот и организационни неуредици, мотивираха TI-България да стартира от 2009 година насам граждански мониторинг върху изборния процес и да осъществи кампании за защита на основните демократични стандарти в тази сфера. Докладите от наблюдението на изборния процес и застъпническите
кампании на организацията доведоха до редица промени в изборното законодателство. През 2009 г., 2011 г. и 2013 г. осъществихме мащабни кампании, насочени към мобилизиране участието на гражданите в изборите и провокиране на обществена нетърпимост към изборните злоупотреби. Основен приоритет за TI-България ще продължат да бъдат мобилизирането на активно гражданско участие в изборите и прилагането на нови инструменти за граждански контрол върху политическите партии и институциите, ангажирани в подготовката на изборния процес.

Лобизъм на тъмно и без правила - докога?

Изборите: Купуване на гласове, контролиран вот и "фантоми" в избирателните списъци - докога?

Институции и корупция

Един от ангажиментите, поети от България съгласно механизма за сътрудничество и проверка, създаден при присъединяването към Европейския съюз, е свързан с рационализиране и координиране на институционалното устройство на органите, упълномощени да се борят с корупцията. През последните години бяха създадени редица институции, натоварени с различни функции и правомощия по предотвратяване на корупцията. Сред тях са Центърът за превенция и противодействие на корупцията
и организираната престъпност към МС (БОРКОР), административните инспекторати, Комисия за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси, Държавна агенция „Национална сигурност” и други. Нито една от тези институции, обаче, не е напълно независима, както и не е натоварена с функции за разследване и санкциониране на случаи на корупция, което значително ограничава свободата на действие на съответните органи. Опитът показва, че фрагментарният подход не може да наложи ефективен модел за разработване и провеждане на политики за противодействие и борба с корупцията, както и за разследване и санкциониране на корупционни случаи.

Оценката на Transparency International, направена в рамките на изследването на националните системи за почтеност в 25 държави-членки на ЕС през 2011 година сочи, че там, където съществуват силни контролни институции, съдебни системи и правоприлагащи органи за изпълнение на ключовите функции по превенция,
разкриване и повишаване на общественото внимание към случаите на корупция, не е необходима допълнителна специализирана антикорупционна агенция.

Асоциация „Прозрачност без граници” счита, че е необходимо да се преосмисли установения подход, като се разработи и приложи единна антикорупционна политика, валидна за всички публични власти, от агенция,
която разполага с правомощия за разследване на корупционни нарушения, както и с независимост при упражняването на контрол по изпълнението на политиките за противодействие и ограничаване на корупцията.

Противодействието на корупцията - тема на всеки и отговорност на никого - докога?

Липсата на осъдени за корупция е един от поводите за сериозни критики към България и този проблем продължава да е актуален, независимо от непрекъснатия процес на усъвършенстване на законодателството. Макар националното законодателство да е приведено в съответствие с всички европейски и международни стандарти в областта на противодействие на корупцията, неефективното му прилагане е пречка за наказване на извършителите. Сред основните причините за ненаказаната корупция е безспорно трудната доказуемост на извършените престъпления, както и в много от случаите, липсата
на капацитет в разследващите и правораздавателни органи.

Големият брой дела срещу извършители на корупционни престъпения по висшите етажи на властта са пример за бавно и неефективно правосъдие. Малкото осъдени за корупция при наличието на очевидни за обществото злоупотреби, руши доверието в институциите и не постига необходимия превантивен ефект.
Наред с необходимостта от устойчив подход при прилагането на традиционните методи за наказване на извършителите, очевидно трябва да се търсят и нови методи. Удачен пример е отнемането на стимула за извършване на корупционни престъпления – чрез конфискация на незаконно придобитото имущество.
В продължение на наблюдението за прозрачност при конституирането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2012, от 2013 година Transparency International – България стартира проект за граждански мониторинг върху цялостната политика за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобитото имущество и неговото управление.Новият подход не изисква връзка между влязла в сила присъда и процедурата по отнемане на имущество и ще бъде прилаган от граждански съд. Настояваме тази процедура да бъде ефективно и последователно прилагана, така че да отнеме възможността извършителите на тежки престъпления да забогатяват от своето неправомерно поведение и да продължат да разширяват собствената си престъпна дейност. Видим резултат от адекватно приложения механизъм ще допринесе за възстановяване усещането за справедливост и е обезкуражи извършителите.

Корупцията остава недоказана и ненаказана - докога?

Един от основните въпроси, които стоят в основата на системата на добро управление и на ефективния подход за превенция и противодействие на корупцията, е кой контролира институциите, натоварени със задължения да осъществяват надзор за спазване на установените правила. При наличието на над 100 институции с контролни правомощия в България, на дневен ред продължават да стоят два въпроса: доколко
ефективно осъществяват своите правомощия и дали са независими от външни влияния. Въпреки че всички институции са длъжни да информират обществеността за резултатите от своята дейност с годишни доклади, в България продължава да няма изградена единна система за външна оценка на ефективността от тяхната дейност. Последният показателен пример за липсата на система за обществен надзор над дейността на контролиращите институции е казусът с избирателния подход в работата на Комисията за установяване и превенция на конфликт на интереси.

През 2010 година Асоциация „Прозрачност без граници” осъществи изследване на взаимодействието на Прокуратурата с 15 институции с контролни институции в страната. Резултатите от изследването очертаха дефицити в няколко основни насоки: недостатъчна инициативност и бягство от отговорност при осъществяване на функциите, неефективно взаимодействие с останалите държавни институции, както и
недостатъчна ресурсна обезпеченост на някои от контролните звена. От началото на началото 2014 година Transparency International – България ще инициира специална програма за граждански мониторинг върху работата на контролните институции в най-значимите обществени сектори: здравеопазване,
екология и образование.

Липсата на ефективен контрол - стимулира корупцията - докога?

Смяната на всяко правителство или на местни органи на властта е свързана с извършването на назначения и уволнения, които са мотивирани преди всичко от политически съображения, а не от функционален анализ на нуждите и на ефективността в работата на административните структури. В допълнение към това, продължава практиката на ръководни постове да се назначават лица при липсата на процедури за прозрачност на номинациите, конкурентен подбор и обществено обсъждане на номинираните кандидати. Всичко това води до неефективност в работата на администрацията, загуба на административен капацитет и зависимост от външно политическо и икономическо въздействие върху дейността на институциите. Асоциация „Прозрачност без граници” винаги е настоявала администрацията да функционира при спазването на утвърдени международни етични стандарти. В своите анализи и обучения винаги сме отстоявали разбирането, че спазването на принципите на отчетност и прозрачност при назначението на ключови държавни позиции е условие, без което не може да бъде изградена модерна, отговорна и прозрачна администрация и да бъде запазено доверието на гражданите. За преодоляване на дефицитите при назначаването на ключови държавни позиции, Асоциация „Прозрачност без граници” ще инициира кампания за утвърждаване на добри практики, основани на: предварително формулирани критерии, на които следва да отговарят кандидатите; прозрачност на процедурите по избор, в т. ч. публични изслушвания,
с възможност за обсъждане на предложените концепции за управление; прозрачност при вземането на решения за избор.

Непрозрачни назначения на ключови позиции - докога ?

Администрация и корупция

След поредица от скандали с високопоставени държавни служители, уличени в конфликт на интереси, през 2009 година в България бе приет самостоятелен закон, уреждащ установяването и санкционирането на една от сериозните предпоставки за корупция в управлението – конфликта на интереси. През 2011 година бе създадена самостоятелна институция с правомощия да следи за прилагането на закона – Комисия
за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси. Първата оценка за нейната работа бе дадена в Доклада на Европейската комисия от юли 2012 година, според който новият орган „… все още не е успял да се докаже чрез убедителни решения по важни дела. ... КПУКИ трябва да покаже способността си да постановява добре обосновани решения по чувствителни дела.” Последните разкрития на прокуратурата
относно порочни практики в работата на Комисията показаха, че за да бъдат прилагани правилно законите, е необходима почтеност на лицата, които ги прилагат. Случаят е и още едно доказателство, че наличието на законодателство не е достатъчна предпоставка за възпиране на корупцията – върху фундамента на закона следва да бъдат създадени институции за прилагане на установените норми и да бъдат надградени политики за ефективното и адекватно противодействие на конфликта на интереси.

През 2002 година Асоциация „Прозрачност без граници” за първи път насочи вниманието върху проблема за конфликта на интереси в работата на публичната администрация. Първоначалните усилия на организацията бяха фокусирани върху изследване на законодателството на европейски държави в тази област, трансфера
на опит от други представителства на Transparency International и инициирането на поредица от дискусии относно необходимостта от ясни законови правила за регулиране на конфликта на интереси. Значителна част от разпоредбите в Закона за държавния служител и в Закона за установяване и предотвратяване на конфликта на интереси са резултат и от експертизата на Асоциация „Прозрачност без граници” в тази област.
Асоциация „Прозрачност без граници” счита, че е абсолютно необходимо утвърждаването на политики за управление на конфликта на интереси, както и на специализирани звена, които са ангажирани с разработване на политики за превенция и управление на конфликта на интереси, осъществяване на контрол по изпълнението на установените норми и оказване на методическо ръководство за преодоляване на етични дилеми в работата на служителите в публичната администрация.

Конфликтът на интереси нерешен проблем - докога?

Лицата, които сигнализират за неправомерни действия (whistleblowers), играят жизненоважна роля за изобличаване на корупцията, измамите и лошото управление, а също така и за предотвратяване на огромните вреди, нанасяни от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. Към настоящия момент в България не съществува специален закон за защита на лицата, сигнализиращи за корупция, въпреки че общи разпоредби има в Административно-процесуалния кодекс и Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Създадените разпоредби, обаче, не предлагат ефективни механизми за защита на подаващите сигнали, което продължава да се отразява негативно в докладите за напредъка по приложение на редица международни конвенции, по които България е страна (Конвенция на ООН за борба с корупцията, Конвенция на ОИСР за борба с подкупването на чуждестранни
длъжностни лица и др.). Все още са малко случаите, в които институциите са разработили и прилагат политики и конкретни мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, а като цяло въпросът остава извън дневния ред на политиците и институциите.

През 2008 година Transparency International-България насочи вниманието си към проблемите при защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности и корупция. В рамките на съвместен проект на 10 национални представителства на Transparency International в Централна и Източна Европа бе проведено задълбочено изследване на законодателствата, дефицитите и добрите практики в тази област. Изследването за България очерта няколко основни проблема: фрагментирана и неефективно прилагана законова уредба; неустановени подходящи канали за сигнализиране и за предприемане на последващи действия от страна на институциите; липса на надлежна защита на лицата, сигнализиращи за нередности. В допълнение към това следва да се отбележи и проблемът с наличието на предразсъдъци към лицата, сигнализиращи за нередности – нерядко те са възприемани като доносници, а не като отговорни служители и граждани,
които се опитват да защитят обществения интерес.
Асоциация „Прозрачност без граници“ счита, че е абсолютно наложително България да изпълни ангажиментите си към Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чуждестранни длъжностни лица в международните търговски сделки и към Конвенцията на ООН за борба с корупцията относно прилагането на цялостна политика за защита на лицата, подаващи сигнали за корупция и въвеждането на ефективни механизми за тяхната
защита.

Подценената сила на сигналите за корупция - докога?

Бизнес среда и корупция

Изразходването на публични ресурси чрез обществени поръчки представлява една от областите с повишен корупционен риск в България. Годишно в страната се разпределят над 6 милиарда лева чрез обществени поръчки, което обяснява и силния интерес към ефективното управление и ограничаване на корупционния натиск в тази област. Неефективното управление на значителен обем от средства ощетява обществото и има основен принос за проблемите, пред които е изправена страната. През годините са констатирани редица практики на злоупотреби при обществените поръчки, които често се осъществяват при формалното спазване на законовите разпоредби, което е признак за лошо функционираща система.

Практиките да се сключват анекси към основния договор за изпълнение на обществената поръчка, които реално подменят първоначалната му насока, произволен подбор на критерии за оценка на кандидат-изпълнителите, нерелевантни изисквания към тях и др., са някои от предпоставките за наличие на сериозни корупционни рискове в тази област. С цел утвърждаване на стандарти за прозрачно и почтено взаимодействие между бизнес и държавна администрация, от създаването си Асоциация „Прозрачност без граници” осъществи редица инициативи за приложението на независим граждански мониторинг върху
ключови процедури за приватизация (БТК, 1999 г.), предоставяне на лицензи и концесии (втори GSM оператор, 2000-2001 г., автомагистрала „Тракия”, 2004-2005), както и възлагане и изпълнение на обществени поръчки от значим обществен интерес (автомагистрала „Тракия”, 2010-2011, автомагистрала „Струма”, 2012-2013 и др.). В процеса на наблюдение на първоначалната процедура за строителство на автомагистрала „Тракия”, експертите на организацията установиха редица корупционни предпоставки в особения характер на подготвяната сделка – предоставяне на концесия на този значителен инфраструктурен обект без търг или конкурс като отправените препоръки са един от основните фактори за отмяната на концесията и последвалото възлагане на строителството чрез обществена поръчка.

Асоциация „Прозрачност без граници” ще продължи да работи за прилагането на нов подход за граждански мониторинг чрез Пакт за почтеност (Integrity Pact), който цели да ангажира бизнеса и държавната администрация не само с прозрачни и почтени практики при провеждането на обществени поръчки, но и с открито взаимодействие с гражданското общество. Важна част от Пакт за почтеност е позитивният подход при стимулирането на добрите бизнес практики чрез създаването на Бяла книга, която има за цел да даде
публичност на изпълнението на ангажиментите на участниците в обществените поръчки, които са се присъединили към реализирането на Пакта и дават своя принос за повишаването на прозрачността и отчетността в този процес.

Злоупотреби с публични средства - докога?

Едно от най-сериозните предизвикателства пред българските институции е ефективното управление на средствата от европейските фондове. Недостатъчно ефективната система за установяване и санкциониране на злоупотреби с тези финансови ресурси доведе до временно спиране на плащанията по европейските финансови инструменти през 2008 година. В годишния доклад на ОЛАФ от 2013 г. България се нарежда сред държавите с най-много сигнали за нередности при управлението на средствата от европейските фондове.
Въпреки положените усилия за изграждане на система за контрол, корупционният натиск при разпределянето на средствата остава сериозен проблем.

През 2009 година Асоциация „Прозрачност без граници” разработи Методика за разследване на злоупотреби със средства на фондовете на Европейския съюз. Ръководството предоставя информация относно механизмите на системите за управление и контрол на средствата от Европейския съюз, както и методите за ефективно разследване на престъпленията, насочени срещу финансовите интереси на Европейската общност. Екипът на Асоциацията проведе серия от обучения на прокурори, следователи от
Националната следствена служба и разследващите органи от структурата на МВР. Асоциация „Прозрачност без граници” отново алармира за липсата на адекватна управленска визия за подобряване на прозрачността и контрола върху използването в страната на европейските фондове през следващия програмен период 2014 - 2020 г.

Европейските фондове: Ефективно "у-свояване" - докога?

През последните години системите на здравеопазването и образованието доведени до състояние на сериозен дефицит, а качеството на предоставяното медицинско обслужване и на образователния продукт бележи тенденция към влошаване. Негласно установено правило и в двете системи е допълнителното заплащане – плащането „под масата” за преференциално медицинско обслужване и закупуването на лекарства и консумативи са се превърнали в норма, така както плащането за частни уроци и курсове в средното образование са задължително условие за постигането на добър резултат на учениците. Скандалите с непрозрачното разпределение на средствата във Фонд „Научни изследвания” са доказателство, че и системите на висшето образование и науката не са „имунизирани” срещу корупция и неефективно управление. Преди повече от 10 години, поради обвинения в корупция, се провали първият
опит за изграждане на единна електронна система за разходите в системата на здравеопазването, а работата на създадената през 2009 – блокирана скоро след това. млн. лв. на 3,5 млрд. лв., а здравеопазването продължава да страда от хронично недофинансиране. Потвърждение за значимостта на проблемите в системата на здравеопазването дават и данните от последното издание на Световния корупционен барометър – през 2013 година секторът на здравеопазването получава оценка от 4,2 (при скала от 0 – показател за ниско ниво на корупция, до 5 – показател за високо ниво на корупция), като с това се „изкачва” до второ място в негативната класация на сектори и институции, най-силно засегнати от корупция.
През 2006 година Асоциация „Прозрачност без граници” проведе изследване, посветено на проблемите в здравеопазването, и постави акцент върху липсата на прозрачност и контрол в сектора на доставките на лекарства. През март 2006 година TI-България организира дискусия с участието на народни представители, Министерство за здравеопазването, контролни институции и експерти, като основен фокус на вниманието
бе необходимостта от формулиране на ясни приоритети в лекарствената политика и защитата на обществения интерес.

Асоциация „Прозрачност без граници” счита, че решаването на основните проблеми в двете системи минава през: адекватно планиране на разходите и дейностите, основано на оценка на нуждите; развитие на интегрирани системи за контрол над дейностите и разходите; въвеждане на механизми за прозрачност и обществен контрол над работата на всички основни звена. Transparency International – България ще инициира програма за граждански мониторинг върху дейността на контролните институции в най-значимите
обществени сектори: здравеопазване, екология и образование.

Докога ще боледуват най-важните социални системи?

Според Световния корупционен барометър за 2013 година 8% от българските граждани са готови да дадат подкуп, за да получат съответното административно обслужване от институциите. Резултатите от сравнението с предходни годишни изследвания показват, че делът на тези граждани остава устойчив – между 6 и 8%, което е показател, че проблемът с най-честата изразна форма на корупция в страната не е получил адекватно решение. Основните причини за даване на подкуп са свързани с неефективната и мудна
работа на институциите (38% от гражданите са платили, за да ускорят получаването на административна услуга), оказването на директен натиск за плащане на подкупи (за 30% от гражданите това е бил единственият начин да получат дължимото обслужване), както и поради специфична култура, която дава основание на хората да разглеждат подкупа като подарък или израз на благодарност (27%). За 5% от гражданите това е било икономически по-изгодно действие. Резултатите от Световния корупционен барометър показват, че българските граждани оценяват корупцията като сериозен проблем (с оценка 4,3 по 5-балната система), но относително малка част от тях са готови за предприемат реални действия, с които да й се противопоставят. Показателен за това е фактът, че 52% от гражданите не са убедени, че обикновените хора имат роля в борбата с корупцията.През 2006 година Асоциация „Прозрачност без граници“ създаде Център за правна консултация на пострадали от корупция. Създаването на Центъра е част от международна инициатива на Transparency International в 15 държави от Централна и Източна Европа, която е насочена към оказване на съдействие на гражданите и защитата на техните права при сблъсък с корупция в институциите. Към Центъра е създадена безплатна телефонна линия 080011224, посредством която гражданите получават правна консултация за действията, които следва да предприемат, и информация относно дейността на институциите, към които следва да се обърнат. Като част от усилията за създаване на
среда, нетолерантна към корупция, са проведени поредица от информационни кампании за популяризиране работата на Центъра и застъпнически кампании за формиране на атмосфера на обществена нетърпимост към този проблем. Част от работата на Центъра през последните 5 години е свързана и с организирането на кампании срещу купуването на гласове и другите нарушения в изборния процес.

Докога гражданите ще плащат за корупция?

Граждани и корупция

Актуалните резултати от Световния корупционен барометър на TI за 2013 година показват по-ниска степен на готовност на българските граждани да отправят сигнал за корупция (61%), в сравнение с общите резултати от глобалното изследване (69%). При сравнение с резултатите от предходните годишни издания на Барометъра се констатира спад в готовността на гражданите да сигнализират за корупция – през 2010 година такава готовност са декларирали 71,3% от българите. Една от причините за това дава отговорът на друг въпрос от изследването през 2013 година: „Защо не бихте сигнализирали за корупция?” На първо място гражданите изразяват своето недоверие и песимистична оценка относно ефективността от подобно действие – 59% от анкетираните посочват, че това нищо няма да промени, 28% се страхуват от евентуална репресия спрямо тях, а 13% не знаят къде да подадат сигнал. Готовността на гражданите за сигнализиране за корупция е един от въпросите, които привлякоха вниманието на TI-България още при създаването на Центъра за правна консултация на пострадали от корупция през 2006 година. Именно затова насочихме усилията си за популяризиране работата на Центъра и създаването на разбиране у българските граждани, че техният глас има значение. От откриването на Центъра досега организацията е предоставила консултация по 1345 сигнала за корупция и нередности в различни сектори от управлението.
Готовността на гражданите да сигнализират за нередности е една от ключовите предпоставки за успех в борбата с корупцията. В тази връзка следва да се посочи, че през последните години редица институции създадоха горещи телефонни линии и електронни кутии за сигнали. За да бъде оценен резултатът от това усилие,обаче, както и за да бъдат насърчени гражданите, е нужно създаването на система за оценка на ефекта от предприетите действия, както и осигуряване на публичност на информацията за резултатите от работата на институциите.

Мълчанието на гражданите - докога?

Българското общество се намира в труден период, в който преосмисля резултатите от прехода към демокрация и съвременна пазарна икономика. След 24 години значителна част от българските граждани съзряха необходимостта да бъдат активни, да задават дневния ред на политиците и институциите и да изискват резултати от тяхната работа. За да има в България реална, а не фасадна демокрация, за да има
работеща икономика, която осигурява просперитет на бизнеса и благоденствие на хората, всички трябва да положим усилия за възпиране на корупцията в зависимост от своите възможности.
През изминалите 15 години резултатите от нашата дейност се определяха от нашето разбиране за обществото и държавата, в които искаме да живеем, от нашите усилия, възможности и, разбира се, от средата, в която работим. Много често цифрите говорят повече от дългите и сложни обяснения за ефекта от борбата с корупцията.Затова ще дадем само един пример: от 2005 до 2008 година се борихме да спрем
сделката за „подаряване” на концесия на автомагистрала „Тракия”. Спряхме опита за „източване” на 3 031 352 664,69 лв. от държавния бюджет, от бюджета на фирмите и на обикновените граждани, които трябваше да плащат такси при всяко преминаване през следващите 30 години. Днес имаме инфраструктурно съоръжение, построено на 6 пъти по-ниска цена, с европейски и национални средства, за което гражданите
и бизнесът няма да плащат такси при всяко преминаваме. Резултатът си струва усилията!

Има ли бъдеще гражданският контрол?