Георги Ганев: България трябва да вземе 4.582 млрд. лева дълг, за да покрие дефицита за 2023 г.

„Конструкцията на това правителство е толкова сложна, че би било изненада да не създава впечатление за клатене във всеки един момент. Въпросът е колко ще издържи. Моето лично усещане е, че ще изкара първата ротация.“

Това коментира в студиото на Euronews PrimeTime финансистът и депутат от ПП-ДБ Георги Ганев. По неговите думи „категорично има усещане, че ГЕРБ не спазват т.нар. джентълменско споразумение“.

Най-типичният пример беше гласуването вчера на различните законопроекти за реформи в КПКОНПИ. Там без някакво обяснение и контакти или разговори, които да изяснят позициите на съответните политически сили, те просто си гласуваха техния закон – разбира се, с наша подкрепа, защото ние сме съгласни с огромна част от него, но те отказаха да подкрепят нашия с аргументи, които никак не убедиха.

Според Ганев има значителна доза съгласие измежду основни политически сили за основните параметри на бюджета.

„Предполагам, че в процеса на бюджетирането и обсъждането, което предстои преди приемане от Министерския съвет и след влизането в Народното събрание, различните политически сили ще имат известни претенции, но практика досега е показвала, че финансовото ведомство е успявало в голяма част да променят рамката на бюджета, така че тези претенции да бъдат включени“, посочи финансистът.

По думите му съкращение на администрацията през 2023 г. не се предвижда, но в перспектива е абсурдно при намаляващо население администрацията да се увеличава.

„Би трябвало да се спазва някаква пропорция“, смята Ганев.

Чрез пенсиониране, а не уволняване, прецизиране на позициите и преминаване на все по-електронно базирано управление, тази бройка трябва да започне да намалява.

Относно 100%-овото прибиране на печалбите от дивиденти за държавните предприятия Ганев коментира, че „това ще бъде неприятно до някаква степен“ за тези, които са реализирали огромни печалби, но няма да им създаде сериозен проблем и няма да засегне капиталовите им разходи, защото данъкът се изчислява след тяхното приспадане.

Финансистът посочи, че България трябва да вземе 4.582 млрд. лева дълг, за да покрие дефицита за 2023 г.

По неговите думи 940 лв. е реалистична минимална заплата от 1 януари 2024 г.