12 юли 1991 г. България има нова демократична конституция

Ако 4 юли е националният празник на САЩ, то защо 12 юли не е национален празник в България?

На тази дата през 1991 г. 7-то Велико народно събрание приема Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, 4-ма подписват по-късно.

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните държавни органи: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на България. Това не пречи тя да е променяна през 2003 г., 2005., 2006 г. 2007 г. и 2015 г.

Седмото Велико народно събрание е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след Деветосептемврийския преврат.

ВНС започва работа на 10 юли 1990 г. в напрегната обстановка. Съмненията за манипулации на изборните резултати предизвикват силно брожение в некомунистическите среди.

На 4 април 1991 г. 44-ма сини депутати искат ВНС да се разпусне, обезпокоени от нарасналата безработица и липсата на свежи закони. Скоро след това на 20 април излиза докладът на анкетната комисия „Тамбуев“ и на 23 април депутатите дебатират досиетата, а Стефан Савов, Георги Марков, Йордан Василев и Златка Русева обявяват, че напускат ВНС. На 25 април 1991 г. Илич Цветков внася предложение за саморазпускане на ВНС. Подкрепят го Александър Чирков, Стоян Ганев, Николай Слатински, Едвин Сугарев, Вили Цанков, Еленко Божков, Янко Янков.

На 14 май 1991 г. 39 депутати напускат парламента с декларация, в която освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли искат и БСП да върне парите, които е взела от бюджета. На 19 май СДС провежда национална конференция, на която връх вземат напусналите парламента. Това се повтаря и на третата национална конференция на СДС - 22 юни 1991 г., на която СДС се преструктурира като „национално движение“. В края на юни БЗНС „Никола Петков“ на Милан Дренчев също напуска ВНС.

Въпреки протеста на 39-мата на 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико народно събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.

След гласуване на конституцията Седмото велико народно събрание приема функцията на обикновено народно събрание - до 2 октомври 1991, когато се саморазпуска.