Работим повече от германците, но заплатите в България са 4 пъти по-ниски

Българите работят повече от германците, но получават четири пъти по-ниски заплати. У нас след плащане на всички данъци и осигуровки средният размер на нетната заплата е 701 евро, показват данни на "Евростат" за 2022 г. А нетната заплата в Германия е 2870 евро. Същевременно средното работно време в България е 39,2 часа на седмица, а в Германия е 34,6 часа.

Голямата разлика между размера на заплатите у нас и в повечето страни от ЕС води до това, че сме най-бедни сред жителите на ЕС. В България част от стоките и услугите са по-евтини отколкото в Германия, но някои храни дори са по-скъпи. Всичко това е причина за ниския жизнен стандарт на голяма част от населението на страната, пише "Труд".

Най-близо до нас по нетни заплати е Румъния, показват данните на Евростат. Средната заплата в Румъния след плащане на всички данъци и осигуровки е 746 евро. Това означава, че в северната ни съседка взимат средно по 45 евро повече на месец, при положение, че повечето храни там са по-евтини.

На трето място по най-ниски средни нетни заплати е Унгария с 896 евро на месец. Топ пет по най-ниски заплати се допълва от Хърватия с 905 евро и Словакия с 981 евро. Във всички останали страни от ЕС средните заплати след плащане на данъци и осигуровки са над 1000 евро.

Най-високи заплати взимат в Люксембург - средно 4048 евро сред плащане на всички налози. Топ три на страните с най-високи средни заплати след удръжките за данъци и осигуровки се допълва от Нидерландия и Дания, където взимат съответно средно по 3463 евро и 3382 евро на месец. На четвърто място е Ирландия с нетна средна заплата от 3301 евро, а на пето място е Австрия с 2959 евро. Много близо по заплати след Австрия са Швеция с 2936 евро и Финландия с 2914 евро. Германия с 2870 евро е чак на осмо място сред страните от ЕС в класацията по нетни заплати, а топ 10 се допълва от Белгия и Франция съответно с 2762 евро и 2504 евро.

Прави впечатление, че в едни от страните с най-висок стандарт на живот работят най-малко. Държавите с най-кратка средна работна седмица са Нидерландия (32,4 часа), Австрия (33,7 часа), Норвегия (34,1 часа), Дания и Германия (и двете по 34,6 часа).

Данъчните системи в повечето страни от ЕС са доста по-различни от правилата за облагане на доходите в България. Има различни данъчни облекчения за деца и необлагаеми минимуми, върху които не се дължат налози. Затова от Евростат публикуват данни за нетните заплати за работещи съпрузи, които нямат деца.

И в България има данъчно облекчение за деца, като един от родителите може да намали дължимите си налози с 50 лв. на месец за едно дете, със 100 лв. за две деца и със 150 лв. за три и повече деца. Така реално данъчната тежест на хората с деца, които още не са навършили пълнолетие, е по-ниска отколкото на хората без деца.

Облекчението за деца важи и за доходите, получени през настоящата 2023 г. Но дали ще важи и през 2024 г. предстои да решат депутатите при гласуване на бюджета за следващата година. За разлика от останалите данъчни облекчения, които трайно са записани в Закона за облагане доходите на физическите лица, депутатите гласуват големите данъчни облекчения за деца година за година с приемането на закона за бюджета.