Малко над 2,7 милиона души са гласували за това кой ще ги управлява на местно ниво през следващите 4 години. Това показват окончателните данни от ЦИК. Те показват, че избирателната активност е под 45%.
Тенденцията от изборите през 2015 г. и 2019 г. показва, че при всеки вот губим средно 4% от активността на българите да гласуват.
Все пак най-малката община в България – Трекляно, която се намира в област Кюстендил, е била и най-активната от всички. Близо 90% от нейните 740 избиратели са отишли да гласуват. Обратният пример откриваме в другия край на страната. В доста по-големия, а и областен град Добрич, двама от всеки трима души са предпочели да си останат вкъщи, обобщи "Нова телевизия".
Единствено в областите Кърджали и Търговище абсолютно всички общини са си избрали кмет от първия път.
В шуменската община Върбица например, кметската надпревара печели Мердин Байрям от ДПС, с рекордната разлика от 90% между него и неговия опонент. Най-малката разлика между първите двама, за които сега предстои балотаж пък, е в Раднево. Там разликата между претендента на местна коалиция и този на ГЕРБ, е дори под 1%.
Любопитна е ситуацията и в Съединение, където има разлика от половин до 2% не само между първите двама, а между първите четирима кандидати. В хасковското село Брягово е най-дълго управлявалият кмет в България. Името му е Делчо Митев и е издигнат от БСП. В неделя той спечели 15-ия си мандат. Така 72-годишният кмет, който управлява селото си от 26-годишен, ще продължи да го прави поне още 4 години.
В Хаджидимово квадратчето „не подкрепям никого” е предпочетено от близо 15% от гласоподавателите. Завиден процент дори за някои реални кандидати. И докато на места битката е наистина жестока, на други, кандидатите се съревновават единствено със… себе си. Общините, които бяха пожелани само от един единствен кандидат, са 6 на брой, а кметствата – 887.
В други 9 села никой не желае да управлява. Това, което сега предстои да се случи по тези места, е общинските кметове сами да назначат кметски наместници по свое усмотрение. Недействителните бюлетини, пуснати за кмет, са близо 40 000. Според изчисления на Института за развитие на публичната среда, неотчетените гласове за общински съветници пък са над 412 000, което е около 15% от общия им брой.
Процент, сходен на този, на който бяхме свидетели и на предходните избори за местна власт, когато машинното гласуване също не беше възможно, но просто защото все още не съществуваше като опция.
Рекордьор по недействителни бюлетини е община Луковит, с близо 34%. За недействителна се счита всяка бюлетина, която няма два печата, има вписани знаци по нея, вотът е отбелязан по непозволен начин или в повече от едно квадратчета, както и ако на бюлетината е отбелязана само преференция. Най-много сгрешени протоколи пък, отчитат в Благоевград.
От общинската избирателна комисия отдават това на голямата бройка кандидат-кметове. Каквото и да е причината обаче, 75% от всичко написано в протоколите там, след това е било коригирано.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Русофил
11:20 01.11.2023
2 провинциалист
11:20 01.11.2023
3 Последния Софиянец
Коментиран от #6, #7
11:20 01.11.2023
4 🇧🇬 Б А Й Х @ Й ‼️
реални места заети с реални.гласове ❗
При 50% активност - 120 заети места в Парламента ❗
11:24 01.11.2023
5 Пич
11:25 01.11.2023
6 🇧🇬 Б А Й Х @ Й ‼️
До коментар #3 от "Последния Софиянец":
В Шопия сте над ДВА мЕлЕона, а Буци успя да извади едва 50 000 гласа ❗Знам, че децата не гласуват😉
11:27 01.11.2023
7 🇧🇬 Б А Й Х @ Й ‼️
До коментар #3 от "Последния Софиянец":
Варна е около 400 000 , с право на глас са обявени 280 000 , гласували ...80 000 🤔❗По твоята аритметика във Варна трябва да има всичко 130 000 с право на глас 🤔
11:34 01.11.2023
8 в румъния който
11:43 01.11.2023
9 Коментар
17:48 01.11.2023